Макар и шокиран, Малоун започна да разбира смисъла на нейните коментари.
— Но как е възможно? — прошепна той. — Тя е толкова силна, живее пълноценен живот!
— Всеки може да го прави, стига да взема лекарствата си ежедневно и да контролира вируса.
Малоун се обърна и заби очи в лицето на Стефани.
— Ти знаеше ли?
— Научих го от Едуин малко преди да тръгнем насам. Той и Хенрик са чакали да се появим. Затова Мичънър ме дръпна настрана.
— А какво беше мястото ни във вашите планове? — обърна се той към Дейвис. — Да се откажете от мен и Касиопея, обявявайки, че нямате нищо общо?
— Нещо такова — кимна елегантният мъж. — Нямахме представа какво ще направи Зовастина.
— Ах ти, жалко копеле! — извика Малоун, стисна юмруци и тръгна към него.
— Аз одобрих това поведение, Котън — обади се Торвалдсен. — На мен трябва да се сърдиш.
Малоун спря и бавно се обърна.
— Кой ти даде право?
— Президентът Даниълс ми се обади малко след като ти и Касиопея напуснахте Копенхаген. Разказа ми какво се е случило в Амстердам и ме попита какво знам по въпроса. Казах му, след което той изрази мнение, че ще бъда полезен тук.
— Но в моята компания, нали? Затова ли ме излъга, че Стефани е в беда?
Торвалдсен стрелна с поглед Дейвис и леко въздъхна.
— Всъщност по този въпрос и аз съм малко смутен. Предадох ти онова, което чух от тях. Явно президентът е искал всички да бъдем замесени.
— Не ми харесва начина, по който работите! — извика Малоун с блеснали от гняв очи.
— Напълно логично — кимна Дейвис. — Но аз съм длъжен да направя каквото трябва.
— Нямаше време за задълбочено обмисляне, Котън — рече Торвалдсен. — Импровизирах в движение.
— Така ли мислиш?
— Не вярвах, че Зовастина ще извърши някоя глупост тук, в катедралата. Нямаше как да го направи, защото изненадата щеше да бъде пълна. Съгласих се да я предизвикам. Разбира се, положението с Касиопея е съвсем различно. Тя е убила двама души.
— Плюс трети в Торчело — добави Малоун и стисна зъби, напомнил си да бъде нащрек. — За какво е цялата тази история?
— Отчасти, за да спрем Зовастина — отвърна Стефани. — Тя планира мръсна война и разполага с ресурс да я осъществи.
— Църквата е получила сведения за нейните намерения и побърза да ни уведоми — добави Дейвис. — Затова сме тук.
— Можехте да уведомите и нас — мрачно го изгледа Малоун.
— Не можехме, мистър Малоун. Направих си труда да надникна в служебното ви досие. Били сте великолепен агент, изпълнявали сте много успешни мисии, награждаван сте. Нямам основания да ви смятам за наивен. Според мен би трябвало да знаете какви са правилата на играта.
— Работата е там, че вече не съм в нея.
Малоун направи няколко крачки напред-назад, за да се овладее. После се приближи до дървената кутия на пода.
— Защо Зовастина се изложи на риск само за да види тези кости?
— Това е другата, по-обърканата част от историята — намеси се Торвалдсен. — Ти си чел части от ръкописа, открит от Или, които се отнасят до Александър Велики и лековитата отвара. Може би малко наивно Или стига до заключението, че отварата може да влияе върху някои вирусни патогени.
— Като ХИВ?
— Точно така — кимна Торвалдсен. — Известно е, че определени природни субстанции успешно се справят с бактериите и вирусите, а дори и с някои форми на рака. Например дървесни кори, растения и корени. Или се е надявал, че в случая става въпрос именно за нещо подобно.
В главата на Малоун изплуваха редове от ръкописа. Обзет от угризения и усетил искреността на Птолемей, Евмен му казал къде е гробът на Александър: високо в планината — там, където скитите разкрили на Александър тайната на живота. Именно скитите му показали отварата. Евмен твърди, че Александър е погребан там.
Нещо му хрумна и той се извърна към Стефани.
— Един от медальоните е у теб, нали?
Стефани му подаде монетата.
— Сдобихме се с нея в Амстердам, където хората на Зовастина се опитаха да я откраднат. Имаме уверения, че е истинска.
Малоун вдигна декадрахмата срещу светлината.
— В доспехите на боеца са скрити микроскопичните букви ZH — добави Стефани. — Живот на старогръцки.