— Но не занесе на Истън, така ли? Остави го да умре?
— Занесох му сок, но той не му помогна.
Нарочно й даде време, защото бе забелязал объркването й. Въпросът й увисна във въздуха.
— Веднага след смъртта на Чарли вкарах вируса в каталога на неприемливите образци. Иракчаните се интересуваха единствено от успеха, за другото не ги беше грижа. Самият аз разбрах за какво става въпрос чак в средата на 80-те, когато французите и американците успяха да изолират ХИВ вируса. Отначало не се замислих, защото проблемът засягаше единствено гей общността. Но през 85-а във фармацевтичните среди се заговори за този вирус и аз си дадох сметка, че който откриеше лек срещу него, щеше да натрупа огромно състояние. И реших да започна сериозни изследвания, още повече че бях натрупал известен опит. Върнах се в Централна Азия, наех си водач и успях да открия мястото, където вирее растението. Взех проби от него и ги подложих на задълбочени лабораторни изпитания. Оказа се, че проклетото нещо действително ликвидира ХИВ, при това дяволски бързо — още при първия контакт.
— Но при Истън не е подействало — отбеляза Карин.
— Защото листата, които му занесох, бяха изсъхнали. На практика се оказа, че лекуват не те, а водата, в която растат. — Вдигна спринцовката в ръката си и добави: — По-точно бактериите в нея.
61
Венеция
— Някой знае ли какво е „скитала“? — попита Малоун.
Другите само се спогледаха.
— Вземате пръчка, увивате ивица кожа около нея и написвате посланието си върху кожата. После развивате кожата и добавяте още букви. Човекът, за когото е предназначено посланието, разполага със същата пръчка. Увива кожата около нея и така прочита посланието. Ако пръчката е по-дебела или по-тънка, посланието автоматично се превръща в безсмислица. Древните гърци са използвали скиталата за предаване на тайни послания.
— Откъде знаете подобни неща, по дяволите? — възкликна Дейвис.
— Скиталата е бърза, ефективна и изключва грешките — сви рамене Малоун. — Ето защо била изключително важна на бойното поле — едно великолепно средство за предаване на тайни послания. А в отговор на въпроса ви ще кажа откъде знам за нея — от книгите.
— Но ние не разполагаме с точната пръчка — възрази Дейвис. — Как тогава ще дешифрираме посланието?
— Спомнете си думите на Птолемей: Животът определя размерите на гроба. — Той вдигна медальона. — ZH означава живот. Тази монета е мярката.
— Но внимавай, защото втори шанс няма да има — подхвърли Стефани. — Златното фолио е твърде тънко. Няма начин да бъде навито повторно. Което означава, че имаме право само на един опит.
— И аз мисля така — кимна Малоун.
Напуснаха базиликата и се насочиха към църковните канцеларии. Малоун прецени, че диаметърът на медальона е около два сантиметра и половина. Трябваше да намерят нещо със същата дебелина, за да свърши работа. Дръжките на метлите, открити в склада, се оказаха твърде широки, а останалите предмети наоколо — прекалено тънки.
— Лампите светят, но помещенията са празни — отбеляза Малоун.
— Мичънър опразни сградата в момента, в който Зовастина остана сама край гробницата — поясни Дейвис. — Нямахме нужда от свидетели.
На полицата до ксерокса имаше кутия със свещи. Малоун извади една и внимателно я огледа. Диаметърът й беше малко по-голям от този на медальона.
— Сега ще си направим собствена скитала.
— В дъното на коридора има кухненски бокс — отгатна намеренията му Стефани. — Отивам да донеса нож.
Малоун уви пръсти около златната лента, защитена от парче мека хартия, която беше намерил в будката за продажба на билети за трезора.
— Някой от вас разбира ли старогръцки? — поинтересува се той.
Дейвис и Торвалдсен поклатиха глави.
— Значи ще ни трябва компютър. Думите, изписани на тази лента, със сигурност ще бъдат на старогръцки.
— Видях един в канцеларията, в която чакахме — каза Дейвис. — В дъното на коридора.
Стефани се върна с ножа.
— Тревожа се за Мичънър — погледна я Малоун. — Нищо не пречи на Виктор да го убие, след като Зовастина си замине.
— Няма да има проблем — обади се Дейвис. — Аз исках Мичънър да отиде с него.
— Защо? — учудено го погледна Малоун.