— Това ли беше причината да подложиш на клинични изпитания пациенти в различна фаза на заразата? — попита Карин.
— Браво, ти си умно момиче.
— Но това означава, че авторът на доклада, който ми прочете преди малко, е сбъркал в заключението си, че не си се интересувал от токсичността.
— Точно така. На практика аз бях обсебен от токсичността. Исках да разбера какво количество архея е необходимо за ликвидирането на ХИВ вируса в различните фази на заразата. Но най-хубавото качество на тези бактерии е относителната им безвредност. Човек може да погълне много от тях без кой знае какви последици.
— Значи си използвал онези иракчани като опитни зайчета.
— Нямаше друг начин да разбера дали археята действа — сви рамене Винченти. — Но те не подозираха нищо. В хода на изпитанията създадох нещо като черупка за съхранение на бактерията, благодарение на която те получиха повече време за борба с вируса. Тя се оказа изключително успешна, защото се разтваряше като всяка друга капсула, позволявайки на имунната система да абсорбира археята. След което нещата се развиваха светкавично: вирусът загиваше, а заедно с него и самата архея. Още едно добро качество, защото прекомерно количество от тази бактерия претоварва имунната система. Казано най-общо, тя се оказа просто и изключително ефикасно средство срещу един от най-смъртоносните вируси на света. Лично аз не открих никакъв страничен ефект от нейното действие.
Винченти си даваше сметка, че жената в леглото е преживяла всички страдания, съпътстващи приемането на симптоматичните лекарства срещу ХИВ — обриви, язви, треска, умора, гадене, ниско кръвно налягане, главоболие, повръщане, увреждане на нервите, безсъние.
— Тя ще те излекува — обеща с усмивка той и отново вдигна спринцовката.
— Хайде, дай ми я! — прошепна отчаяно тя.
— Зовастина също би могла да го направи — подхвърли той и със задоволство отбеляза изненадата и шока върху лицето на пациентката си. — Тя знае всичко, което ти разказах.
— Минавало ми е през ума — овладя се Карин. — Тя от години се занимава с проклетите бактерии.
— Работехме заедно — кимна Винченти. — Не знам защо не ти е предложила нищо.
— И аз не знам — въздъхна жената. — Просто ме гледаше как умирам.
— Тя е имала пълен контрол, а ти — никакви шансове. Доколкото знам, раздялата ви преди години е била доста болезнена. Зовастина се е чувствала измамена. Когато си се върнала с молба за помощ, тя е получила възможност да ти отмъсти. Като те остави да умреш. Ти би ли искала да й върнеш „услугата“?
Ясно долови как истината се мярка в съзнанието й, после изчезва. Точно както очакваше. Съвестта отдавна беше напуснала тази жена.
— Искам да дишам, нищо повече. Ако това е цената, готова съм да я платя.
— Ще бъдеш първият човек в света, излекуван от СПИН…
— Който ще трябва да разкаже тази история.
— Точно така — кимна Винченти. — Двамата с теб ще влезем в историята.
Тя не изглеждаше впечатлена.
— Но след като лечението е толкова просто, не е ли възможно някой да го открадне или копира?
— Единствено аз знам къде да търся естествената архея. Повярвай ми, в природата има много подобни видове, но само тази лекува.
Сълзящите й очи леко се присвиха.
— Вече е ясно защо аз го искам. Но какво ще кажеш за себе си?
— Задаваш твърде много въпроси за една умираща жена.
— А ти изглеждаш готов да им отговориш.
— Зовастина е пречка за плановете ми.
— Ако ме излекуваш, ще ти помогна да отстраниш тази пречка.
Той се усъмни в категоричността на отговора, но беше убеден, че си струва да я остави жива. Гневът й може да бъде канализиран. Отначало беше убеден, че убийството на Зовастина ще реши всички проблеми, и това беше причината да осигури на флорентинеца широко поле за действие. Но по-късно промени мнението си и заповяда да ликвидират съучастника му. Убийството би превърнало Зовастина в мъченица. Безчестието беше по-добър вариант. Тя имаше врагове, но те се страхуваха от нея. Може би можеше да им даде кураж чрез нещастницата в леглото, която не отделяше очи от лицето му.
Нито той, нито останалите членове на Лигата проявяваха интерес към завладяването на света. Войните са скъпи в много отношения, най-важното от които е прахосването на огромни финансови и природни ресурси. Лигата искаше своята нова утопия, различна от представата на Зовастина. В личен план Винченти се стремеше към две неща — печалба в размер на милиарди, плюс славата на първия човек в света, успял да се пребори с ХИВ. И името му да влезе в историята редом с титани като Луи Пастьор, Лайнъс Полинг и Джонас Салк.