Вкара иглата в системата и натисна буталото на спринцовката.
— Колко време трябва да чакам? — нетърпеливо попита Карин, а умореното й лице видимо се оживи.
— След няколко часа ще се почувстваш много по-добре.
Малоун седна пред компютъра и влезе в Гугъл. Намери сайтове за старогръцки и накрая попадна и на един, който предлагаше превод. Набра шестте букви КΛΙΜΑΞ и с изненада откри, че сайтът му предложи не само превод, но и произношение.
— Климакс на гръцки, стълба на английски — прочете на глас той.
Влезе в друг сайт, предлагащ диалог. Набра същите букви от приложената азбука и получи същия отговор.
Стефани все още държеше свещта с увитата около нея златна ивица.
— Птолемей си е направил много труд, за да ни остави това послание — отбеляза Торвалдсен. — Явно думата има важно значение.
— Но какво ще стане, когато го открием? — попита Малоун. — Голяма работа!
— Действително е голяма работа, защото Зовастина планира избиването на милиони хора — обади се един глас зад тях.
Обърнаха се едновременно и видяха Мичънър, изправен в рамката на вратата.
— Току-що се разделих с Виктор на пристана — поясни той. — Беше шокиран, че знам за него.
— Мога да си представя — кимна Торвалдсен.
— Зовастина замина ли си? — попита Малоун.
— Преди малко е излетяла — отвърна Мичънър.
— А Касиопея откъде е разбрала за Виктор? — В момента, в който зададе въпроса, Малоун се досети за отговора и се извърна към Торвалдсен. — Онова обаждане на пристана. Тогава си й казал.
— Така е — потвърди датчанинът. — Имахме късмет, че не го уби на Торчело. Разбира се, тогава аз не знаех това, което научих днес.
— Пак твоите планове в движение — подхвърли Малоун, обръщайки се към Дейвис.
— Ще поема вината, въпреки че този проработи.
— Но трима души са мъртви.
Дейвис замълча.
— А какво щеше да стане, ако Зовастина не бе взела заложник до летището? — настоя Малоун.
— За щастие това не се случи.
— За мен ти си безотговорен тип! — раздразнено отвърна Малоун. — Защо не знаеш дали Или Лунд е жив, след като Виктор е ваш агент?
— До вчера, когато вие тримата се намесихте, този факт не беше важен. Знаехме, че Зовастина се учи от някого, но не знаехме кой е той. Беше логично да предположим, че е Лунд. А когато се уверихме, че е така, трябваше да се свържем с Виктор.
— Той каза, че преди известно време Или Лунд е бил жив, но не е сигурен дали в момента е така — обади се Мичънър.
— Касиопея няма представа срещу какво се изправя — поклати глава Малоун. — Ще трябва да действа на тъмно.
— Сама го пожела — обади се Стефани. — Вероятно с надеждата, че Или е жив.
Малоун изобщо не искаше да слуша подобно нещо. По ред причини, за които не му се мислеше в момента.
— Ти попита защо всичко това има значение, Котън — подхвърли Торвалдсен. — Опасността от биологична война е съвсем реална, но какво ще стане, ако отварата се окаже чудотворно природно лекарство? Древните са я смятали за такова. Също и Александър. Както и онези, които изписали древните пергаменти. Не е ли възможно? По неизвестни причини Зовастина я иска, Или също. А сега и Касиопея.
— Все още не знаем нищо — скептично поклати глава Малоун.
— Знаем, че загадката е автентична — вдигна свещта Стефани.
Права е, въздъхна Малоун. Трябваше да признае, че и той изпитваше любопитство. Проклетото любопитство, което винаги му докарваше неприятности.
— Знаем още, че Наоми е мъртва — тихо добави Стефани.
Не беше го забравил. Нито за миг. Очите му отново се спряха на скиталата. Стълба. Която вероятно води нанякъде. В посока, която по времето на Птолемей със сигурност е имала значение. От книгите знаеше, че Александър Велики е държал империята му да бъде прецизно картографирана. Разбира се, по онова време картографията е била в детската си възраст, но той беше виждал немалко древни чертежи. Трябваше да види какво има в интернет. Двайсет минути сърфиране не му предложиха никакво обяснение за КΛΙΜΑΞ, което можеше да означава стълба или нещо друго.