— Опитай.
— Той не загина при пожара в дома си.
— Това не е отговор.
— Ще трябва да се задоволиш с него.
Самолетът се разтресе от турбуленцията. Но моторите бързо я преодоляха и той продължи полета си на изток. В салона нямаше никого освен тях. Двамата телохранители, с които Зовастина се беше появила във Венеция, бяха мъртви. Труповете им бяха проблем на Мичънър и Католическата църква. Единствено Виктор беше оправдал доверието й и както винаги се бе справил блестящо.
Между нея и пленницата й имаше много прилики. И двете изпитваха чувства към хора, заразени с ХИВ — Касиопея Вит до степен да рискува живота си, а Зовастина — да предприеме пълно с неизвестност пътуване до Венеция, което можеше да й коства политическата кариера, а вероятно и нещо повече. Глупост ли беше това? Може би.
Героите често вършат глупости.
64
Централноазиатска федерация, 8:50 ч.
Винченти се спусна в подземната лаборатория на имението си, където го чакаше Линдзи. Помощникът му току-що се беше върнал от Китай след изпълнението на поставените задачи. Беше му се доверил преди около две години, когато възникна необходимостта от официален ръководител на експерименталната програма по изследването на вирусите и антителата. Човек, който да има и доверието на Зовастина.
— Температурата? — попита той.
— Стабилна — отговори Линдзи след кратка справка с контролните уреди.
Лабораторията беше личното владение на Винченти. Стерилно помещение с кремави стени и черни плочки на пода. През средата му минаваха два реда маси от неръждаема стомана. Металните полици над автоклава бяха отрупани с епруветки, мензури и градуирани стъкленици, а оборудването включваше още апаратура за дестилиране, центрофуга, електронни везни и два компютърни терминала. Дигиталната симулация играеше важна роля в експериментите. По време на службата му в Ирак се работеше на принципа проба-грешка, който, освен че беше ненадежден, струваше време и пари. Днес, при правилно зададени параметри, компютърните програми бяха в състояние да симулират почти всяка химическа или биологична реакция. А през последната година Линдзи беше свършил чудесна работа, определяйки параметрите за кибертеста на ZH.
— Разтворът е със стайна температура и те плуват в него като луди — обясни Линдзи. — Направо да не повярва човек!
Температурата в езерцето, в което беше открил бактерия архея, беше около 37,8 градуса по Целзий. Производството и транспортирането на трилиони бактерии при такава температура беше практически невъзможно и затова те започнаха постепенно да я намаляват. Интересното беше, че при стайна температура археята забавяше действието си и сякаш заспиваше, но попаднала в кръвоносната система, затоплена до обичайните 36,8 градуса, тя светкавично се реактивираше.
— Клиничните тестове, които завърших преди няколко дни, показват, че можем да я съхраняваме при стайна температура продължително време — добави Линдзи. — Те са тук от над четири месеца и демонстрират смайваща адаптивност.
— Именно така са оцелели милиони години, сякаш са очаквали да ги открием — кимна Винченти.
Беше седнал зад една от лабораторните маси и бе пъхнал облечените си в гумени ръкавици месести ръце в херметически затворен контейнер. Над главата му тихо бръмчеше климатичната инсталация със слоести микрофилтри за пълно пречистване на въздуха. Той взе капка от активна ХИВ култура и я обработи с капчица безцветна субстанция. След няколко секунди извади лабораторното стъкълце и го сложи под микроскопа. Свали гумените ръкавици от изпотените си ръце и настрои фокуса на окулярите. Един поглед му беше достатъчен.
— Вирусът изчезна — обяви той. — Почти веднага след първия контакт. Сякаш бактерията само това е чакала.
Даваше си ясно сметка, че ключът към успеха се крие в техните биологични модификации. Преди няколко години беше наел нюйоркска юридическа кантора, която трябваше да направи специално проучване. Резултатите от него бяха категорични: забранени за патентоване са всички минерални ресурси и биологични видове, които се срещат в природата. Айнщайн не би могъл да патентова прочутата си формула E=mc2, както Нютон не би могъл да патентова своя закон за земното притегляне. Това бяха проявления на природата и следователно — достъпни за всички. Но генномодифицираните растения, създадените от човека многоклетъчни живи организми, включително бактериите архея с променено естествено състояние можеха да бъдат защитени с патенти.