Скоро щеше да се обади на същата кантора да започнат процедурата по патентоването. Необходимо беше и одобрение от страна на Американската агенция за храните и лекарствата. Пътят на дадена субстанция от лабораторията до домашната аптечка се извървяваше средно за дванайсет години, тъй като американската система за одобрение на лекарствените продукти бе най-строгата в света. Винченти прекрасно знаеше какви са шансовете. Агенцията допускаше едва пет от 4000 предложени препарата да бъдат изпробвани върху хора. И най-много един от тях получаваше одобрение. Преди седем години агенцията одобри съставките на нов бърз тест за откриване на СПИН, който бе в категорията на болестите, застрашаващи живота. За нейните стандарти това стана сравнително бързо — някъде между шест и девет месеца. В Европа процедурите също са строги, но нямат нищо общо с драконовските изисквания на ААХЛ. А в страните от Африка и Азия, където болестта взема най-много жертви, одобрение от правителството изобщо не се изисква.
Той щеше да започне продажбите именно там. За да покаже на света колко хора ще бъдат излекувани, докато болните от СПИН в Америка и Европа ще продължават да умират. Тогава щеше да получи одобрението дори без да го иска.
— Не съм питал, но и вие не сте ми казвали — промърмори Линдзи. — Къде, по дяволите, открихте бактериите?
Времето на секретността беше отминало. Сега се нуждаеше от безрезервната подкрепа на Линдзи. Но отговорът на въпроса къде, неминуемо щеше да предизвика и следващия: кога?
— Някога да си се замислял какво е било състоянието на фирмите за производство на презервативи преди СПИН? — отвърна с въпрос Винченти. — Разбира се, те са имали пазар и вероятно са пласирали по няколко милиона годишно. Но след появата на СПИН са произведени и продадени милиарди бройки по целия свят. Ами симптоматичните лекарства? Лечението на СПИН си е истинска фабрика за пари. Коктейл от три медикамента струва между дванайсет и осемнайсет хиляди американски долара годишно. Умножи тази сума по милионите заразени и ще получиш милиарди печалба от лекарство, което не лекува нищо. Ами спомагателните материали? Гумени ръкавици, халати, стерилни спринцовки. Имаш ли представа колко милиона стерилни игли се купуват и разпространяват безплатно между наркоманите, за да се предотврати заразата по венозен път. И при тях както при презервативите цената скочи неимоверно. Гамата е безкрайна. За фирма като „Филоджен“, която произвежда и продава лекарствени продукти, ХИВ е истинска златна мина.
През последните осемнайсет години бизнесът ни процъфтяваше. Заводът за производство на презервативи утрои производството си, а общите ни продажби стигнаха до небето. Разработихме дори два симптоматични продукта, които се продаваха много добре. Преди десет години излязох на борсата, увеличих основния капитал и реинвестирах приходите от продажби на лекарства и помощни материали в нови производства. Купих козметична фирма, компания за производство на сапун, верига универсални магазини и компания за замразени храни, като предварително знаех, че един ден „Филоджен“ лесно ще изплати кредитите.
— Откъде бяхте сигурен?
— Открих бактерията преди почти трийсет години. Осъзнах потенциала им преди двайсет. Разполагах с лекарство срещу ХИВ и знаех, че мога да го извадя на бял свят по всяко време.
Върху лицето на Линдзи се появи очакваното объркване.
— И не казахте на никого? — смаяно прошепна той.
— На никого — кимна Винченти. Искаше да разбере дали човекът отсреща е толкова аморален, колкото изглежда, и внимателно подхвърли: — Нима това е проблем? Просто изчаках узряването на пазара.
— Знаели сте, че разполагате не с частично решение на проблема, с което вирусът евентуално ще се справи, а с истинско лекарство. Единственият начин тотално да се унищожи ХИВ. Дори ако някой откриеше друг медикамент, който да укроти вируса, вашето лекарство щеше да действа по-ефикасно и по-бързо, а производството щеше да бъде почти без пари.
— Това беше идеята.
— И за вас нямаше значение, че междувременно умират милиони хора?
— А нима мислиш, че на някого му пука за СПИН? Слез на земята, Грант. За тази болест само се говори, но никой не прави нищо. Сама по себе си тя е уникална. По всеобщо мнение поразява чернокожите, хомосексуалистите и наркоманите. Но историята на епидемията разкрива гадния живот, който се крие под нея и който изпълва съществуването на всички ни: секс, смърт, власт, пари, любов, омраза, страх. Всички опити за справянето със СПИН се концептуализират, финансират и представят по начин, който го превръща в най-политизираната болест в историята на човешката цивилизация.