В главата му изплуваха думите на Карин Уолд: Но въпреки това не е започнала да убива хората, които го заслужават.
— Ами другите фармацевтични компании? — попита Линдзи. — Не се ли страхувахте, че и те могат да открият лек?
— Имаше и такъв риск, разбира се — кимна Винченти. — Но аз следях конкуренцията отблизо. Бих казал, че техните изследвания не доведоха до нещо повече от поредица от грешки. — Чувстваше се добре, защото най-после можеше да говори свободно. — Искаш ли да видиш къде живее бактерията?
— Тук ли? — светнаха очите на помощника му.
— Съвсем наблизо — каза Винченти.
65
Самарканд, 9:15 ч.
Двама от личната охрана на Зовастина поеха Касиопея от самолета. Беше й съобщено, че ще я отведат в двореца.
— Вероятно разбираш, че сама си търсиш неприятностите — подхвърли пред отворената врата на колата тя.
Зовастина не прояви охота да разговаря с нея на пистата, където можеха да ги чуят както членовете на екипажа, така и охраната. Луксозният салон на самолета беше далеч по-подходящо място, но през последните два часа от полета Касиопея не бе отронила нито дума.
— Тук неприятностите са част от живота — отвърна Зовастина.
Касиопея реши да й забие ножа в момента, в който й сложиха белезниците и я побутнаха към задната седалка.
— По отношение на костите допусна грешка.
Зовастина се замисли върху предизвикателството. Както и да го разглеждаше, пътуването до Венеция си беше чист провал. Направи крачка напред и попита:
— Защо?
В хладния пролетен въздух се носеше мириса на реактивно гориво, двигателите на самолета все още свистяха на ниски обороти.
— Имаше нещо, което пропусна да видиш — подхвърли Касиопея.
— Не мислиш ли, че вече е късно да ме дразниш?
Заплахата в гласа на Зовастина беше недвусмислена, но пленницата й я пренебрегна.
— Ако искаш да разкриеш загадката, ще трябва да се пазариш.
Не беше трудно да се разгадаят намеренията на тази демонична жена. Зовастина я взе със себе си именно защото подозираше, че тя знае нещо. Но до този момент Касиопея се държеше крайно предпазливо и не казваше нищо. Което беше напълно естествено, тъй като животът й зависеше от това доколко щеше да опази информацията си.
Единият от бодигардовете пристъпи напред и прошепна нещо в ухото на Зовастина. Тя го изслуша, по лицето й за миг пробяга изненада. Леко кимна и човекът се отдалечи.
— Неприятности? — попита Касиопея.
— Неизбежните проблеми на върховния министър — отвърна неопределено Зовастина. — С теб ще си поговорим по-късно.
Входната врата на къщата зееше. Не се виждаха следи от взлом. Вътре чакаха двама от членовете на Свещения отряд. Зовастина се втренчи в тях.
— Какво се е случило?
— Двамата от охраната са били убити с по един изстрел в главата. Станало е през нощта. Карин Уолд и медицинската сестра са изчезнали. Но дрехите им са тук. Будилникът на сестрата е навит за шест сутринта. Нищо не сочи, че са напуснали доброволно.
Зовастина тръгна към голямата спалня. Респираторът мълчеше, системата висеше във въздуха. Нима Карин беше избягала? И къде би могла да отиде? Обърна се и излезе във фоайето.
— Очевидци?
— Разпитахме обитателите на съседните къщи, но никой не е забелязал нищо.
Фактът, че инцидентът беше станал в нейно отсъствие, изобщо не беше случаен. Реши да се подчини на предчувствието и вдигна слушалката на близкия телефон. Набра номера на личната си секретарка, зададе й кратък въпрос и изчака около три минути, за да получи отговор.
— В 1:40 часа сутринта Винченти е пристигнал във Федерацията — съобщи жената. — Използвал е частен самолет и постоянната си виза.
Зовастина беше убедена, че зад неуспешния атентат стои именно Винченти. Със сигурност бе разбрал, че тя е напуснала Федерацията — Хенрик Торвалдсен и Касиопея Вит бяха доказателство за изтичащата информация от високопоставени лица в правителството й. Но какво можеше да направи?