— Не ме разбирайте погрешно, госпожо министър. Вашите методи не са наша грижа. Ние ги приемаме, давайки си сметка, че приятелството си струва някои, хммм, размествания в екипа ви. — В студените очи на Дейвис се появи нещо като респект. — Госпожо върховен министър, дойдох за личен разговор. Президентът прецени, че в случая не може да използва нормалните дипломатически канали. Разговорът трябва да си остане между нас, като между близки приятели.
— Нима имам някакъв избор? — сви рамене Зовастина. — Добре.
— Познавате ли жена на име Карин Уолд?
Заля я вълна от чувства, мускулите й се стегнаха. Но самообладанието й остана непокътнато.
— Да — реши да бъде искрена тя. — Какво искате да знаете за нея?
— Снощи е била отвлечена от една къща в Самарканд. Преди време е била ваша любовница, а в момента е болна от СПИН.
Зовастина направи усилие да запази невинното си изражение.
— Изглежда, знаете доста неща за личния ми живот — отвърна тя.
— Винаги сме предпочитали да знаем всичко за своите приятели — отвърна Дейвис. — За разлика от вас ние живеем в свободно общество, в което личните ни тайни често се показват по телевизията или в интернет.
— А какво ви накара да проявите интерес към моите?
— Нима има значение? Бих казал, че сме го проявили съвсем навреме.
— Какво знаете за изчезването на Карин?
— Отвлечена е от човек на име Енрико Винченти. В момента се намира в частното му имение — тук, на територията на Федерацията. Земята е закупил като част от споразумението ви с Венецианската лига.
Посланието беше ясно: този човек знаеше много неща.
— Дойдох и за да ви предупредя, че Касиопея Вит не е ваш проблем — добави Дейвис.
Тя с усилие скри изненадата си.
— Винченти — натъртено добави емисарят, — той е вашият проблем.
— А защо, ако смея да попитам?
— Веднага ще кажа, че това е по-скоро предположение от наша страна. В повечето части на света никой не би обърнал внимание на сексуалната ви ориентация. Преди известно време сте били омъжена, но доколкото ни е известно, е било само заради имиджа ви. В един момент съпругът ви става жертва на нещастен…
— Никога не сме имали проблеми по този въпрос — прекъсна го Зовастина. — Той прекрасно разбираше защо сме сключили брак. Всъщност аз много го харесвах.
— Това не е наша работа и моля да ми простите, ако съм ви засегнал. Но оттогава вие не сте се омъжили повторно. Известно време Карин Уолд е работила като ваша секретарка. Предполагам, че не е било трудно да се сближите. Ако бяхте внимавали, едва ли някой щеше да обърне внимание. Но Централна Азия не е Западна Европа. — Дейвис бръкна в джоба на сакото си и извади малък касетофон. — Позволете да ви пусна един запис.
Натисна едно копче и постави апарата на масичката между тях.
— Хубаво е, когато информацията се окаже вярна.
— Не бих те занимавала с фантасмагории.
— Но все още не си ми казал как разбра, че някой ще се опита да ме убие.
— Лигата се грижи за своите членове, а ти си сред най-важните от тях, госпожо министър.
— Благодаря ти за загрижеността, Енрико.
Дейвис изключи касетофона и вдигна глава.
— Това е запис на разговора ви с Винченти, проведен преди два дни — поясни той.
Пръстът му отново натисна бутона за възпроизвеждане.
— Трябва да поговорим.
— Вероятно за хонорара, който очакваш?
— Не, за твоята част от сделката, която обсъдихме преди време.
— След няколко дни ще бъда готова за среща със Съвета. Но първо трябва да реша някои проблеми, които не търпят отлагане.
— Повече ме интересува кога ние двамата ще се срещнем на четири очи.
— Знам, че е така. Аз също искам да се видим, но първо трябва да довърша някои неща.
— Мандатът ми в Съвета изтича. След това други ще контактуват с теб. Някои от тях може би няма да бъдат толкова сговорчиви.
— Уверявам те, че ми е много приятно да работя с теб, Енрико. Двамата се разбираме прекрасно.
— Трябва да поговорим.