— Скоро и това ще стане. Но първо трябва да отстраниш проблема, за който говорихме: американците.
— Бъди спокойна. Още днес ще се занимая с него.
Касетофонът отново спря.
— Винченти е изпълнил обещанието си — погледна я Дейвис. — Проблемът е отстранен. Оказа се, че това е наша агентка, чието тяло открихме в ковчег заедно с трупа на човека, организирал покушението срещу вас.
— Допуснали сте да я убият въпреки записа? — вдигна вежди Зовастина.
— За съжаление се сдобихме с него след изчезването й — отвърна Дейвис.
Не й харесваше начина, по който очите му шареха от лицето й към касетофона и обратно. Гневът, който я обземаше, беше придружен от някакво неясно притеснение.
— По всичко личи, че вие с Винченти участвате в съвместни бизнесначинания — продължи Дейвис. — Отново ще повторя, че дойдох като ваш приятел. Ще го докажа с едно предупреждение: той възнамерява да промени условията на сделката ви. Според нас Винченти иска да ви свали от власт. Използвайки Карин Уолд, той ще ви компрометира пред обществеността или най-малкото ще ви създаде огромни политически проблеми. Хомосексуализмът не е на мода по тези географски ширини. Религиозните фундаменталисти, които държите за гърлото с желязна ръка, най-после ще получат амунициите за ответен огън. В резултат ще имате толкова сериозни проблеми, че дори вирусите няма да ви помогнат.
Зовастина не беше мислила за подобен развой на събитията, но в думите на американеца имаше логика. За какво друго Винченти би отвлякъл Карин? Но тук трябваше да се изясни и нещо друго.
— Сам казахте, че Карин умира от СПИН, а може би вече е мъртва — обади се тя.
— Винченти не е глупак. Може би е стигнал до заключението, че изповедта на една умираща ще има по-голяма тежест. А вие ще трябва да отговаряте на много въпроси: за къщата, в която държите Уолд, за медицинската сестра, която се грижи за нея. Доколкото съм осведомен, тя знае много неща за вас, както и за мнозина от вашия Свещен отряд, които са охранявали къщата. Винченти държи и сестрата, което означава, че ще трябва да се изправите срещу показанията на доста хора.
— Тук не е Америка. Телевизията може да бъде контролирана.
— Но не и фундаментализмът. Имате много врагове, които мечтаят да заемат мястото ви. Според мен един от тях е и човекът, който току-що излезе. Между другото, той снощи се е срещнал с Винченти. Взел го е от летището и го е откарал в града.
Този човек наистина беше отлично информиран.
— Госпожо министър, ние не искаме плановете на Винченти да успеят. Това е причината да дойда и да ви предложа помощ. Знаем за пътуването ви до Венеция и за завръщането ви заедно с Касиопея Вит. Пак повтарям, че тя не представлява проблем за вас. Дори обратното — разполага с информация, която вие със сигурност ще оцените. За онова, което се надявахте да откриете във Венеция.
— Какво по-точно?
— Бих ви казал, ако знаех. Ще трябва да попитате Вит. Тя и двамата й партньори Хенрик Торвалдсен и Котън Малоун разполагат с информация за така наречената „загадка на Птолемей“ и за монетите, известни като „слонски медальони“. — Дейвис разпери ръце в престорена безпомощност. — Не знам нищо повече, а и не ме интересува. Това е ваш проблем. Само ще добавя, че във Венеция е имало нещо, което вие сте пропуснали. Ако нещата междувременно са се променили, ще ви поискам извинение за загубеното време. Но президентът Даниълс настояваше да ви увери, че и той, като Венецианската лига, не забравя приятелите си.
Достатъчно. Този човек трябваше да бъде поставен на място.
— Вие май ме вземате за идиотка! — хладно процеди Зовастина.
Дейвис отвърна с продължителен поглед, но не каза нищо.
— Съобщете на вашия президент, че нямам нужда от помощта му.
Лицето на Дейвис придоби обидено изражение.
— На ваше място бих напуснала Федерацията по най-бързия начин — хладно добави тя.
— Това заплаха ли е, госпожо министър?
— Не, най-обикновено мнение.
— Странен начин да разговаряте с приятел.
— Вие не сте ми приятел.
Вратата се затвори зад Едуин Дейвис. Зовастина светкавично премисли различните варианти — както правеше винаги когато трябваше да се възползва от шанса си. Камил Ревин влезе и се насочи към бюрото й. Тя вдигна глава и внимателно огледа външния си министър. Винченти напразно се беше надявал да го привлече на своя страна. На практика този мюсюлманин, който беше получил образованието си в Русия и не беше стъпвал в джамия, притежаваше великолепни качества на дезинформатор. Беше го накарала да излезе, изпълнявайки молбата на Дейвис, защото никой не можеше да повтори това, което не е чул.