— Пропусна да ме информираш, че Винченти е пристигнал — хладно рече тя.
— Кацна снощи — сви рамене Ревин. — Отседна в „Интерконтинентал“, както обикновено.
— В момента се намира в имението си в планината.
Не пропусна да отбележи изненадата в очите на мъжа срещу себе си. Дали беше истинска, или добре изиграна? С тоя тип никога не можеше да бъде сигурна. Но той явно усети подозренията й.
— Аз съм на ваша страна, госпожо министър. Лъгал съм заради вас, разправял съм се с враговете ви. Наблюдавам Винченти от години, стриктно спазвайки инструкциите ви.
Зовастина нямаше време за спорове.
— Докажи ми лоялността си! — каза тя. — Имам задача, която само ти можеш да изпълниш.
69
Стефани обичаше да вижда Хенрик Торвалдсен съсипан от умора. От военновъздушната база „Авиано“ дотук бяха пътували поотделно, с два изтребителя Ф-16. Излетяха след Малоун и Едуин Дейвис, които кацнаха в Самарканд, а тя и Торвалдсен продължиха на изток към Кашгар, отвъд границата с Китай. Торвалдсен не обичаше да лети, но нямаше друг избор. Необходимото зло, бе промърморил той, докато се настаняваше в кабината. Но свръхзвуковият изтребител нямаше нищо общо с удобните пътнически самолети. Тя бе заела мястото зад пилота, определено за бордния инженер, който имаше грижа за оръжейните системи. Полетът бе продължил два пълни часа, изпълнени с възбуда и ужас. Оказа се, че при скорост над две хиляди километра в час машината се тресе ужасно.
— Не мога да повярвам, че съм го направил — изпъшка Торвалдсен, който продължаваше да трепери.
На летището в Кашгар ги чакаше кола. Правителството на Китай беше обещало пълно съдействие на президента Даниълс. Очевидно бяха силно загрижени за това, което се случваше в съседната страна, и дори бяха готови да сътрудничат на американците, за да разберат дали страховете им са основателни.
— Не беше чак толкова лошо — успокоително каза тя.
— Не, не! — размаха ръце Торвалдсен. — Никога, при никакви обстоятелства няма повече да летя с подобен самолет!
Стефани се усмихна. Колата се насочи към Памир, на територията на Федерацията. Границата не беше нищо повече от една табела за добре дошли. Поеха по тесен планински път, който се извиваше все по-нагоре и по-нагоре. От едната им страна се издигаха непристъпни върхове, от другата зееха бездънни пропасти. Местните хора наричаха „памир“ долините на голяма надморска височина, характерни с дълга зима и оскъдни валежи. Растителността се състоеше предимно от ниски иглолистни дървета и храсти, между които зеленееха пасища. Районът бе рядко населен, тук-там се виждаха само юрти.
— Чела съм доста неща за този район, но за пръв път го виждам с очите си — каза тя. — Гледката е невероятна.
— Или беше влюбен в Памир с почти религиозна страст. Сега виждам причините.
— Добре ли го познаваше?
— О, да. Познавах родителите му, а той и синът ми бяха приятели. Прекарваше дълго време в Кристиангаде, двамата с Кай практически израснаха там.
Отпуснат на седалката, Торвалдсен изглеждаше уморен.
Но тя го познаваше добре и беше убедена, че не се дължи на полета.
— Котън ще се погрижи за Касиопея.
— Съмнявам се, че Зовастина държи някъде Или — мрачно се обади Торвалдсен. — Според мен Виктор е прав: той най-вероятно е мъртъв.
Преодоляха поредния стръмен проход и пътят стана по-равен. Навлизаха в друга долина. Въздухът беше изненадващо топъл, а заоблените хълмове бяха голи, без сняг. В Централноазиатската федерация несъмнено имаше много природни чудеса, но Стефани беше чела оперативните доклади на ЦРУ и знаеше за бъдещите планове за интензивно икономическо развитие. Прокарваха се електричество и телефонни линии, строяха се водопроводни мрежи и пътища. Новият асфалт на пътя, по който се движеха, беше доказателство за това.
Свещта със златното фолио лежеше в специален контейнер от неръждаема стомана, оставен на задната седалка. Съвременен вариант на древните скитали, съдържащ една-единствена дума на старогръцки — ΚΛΙΜΑΞ. Какво означаваше тя? Все още нямаха представа, но се надяваха да открият значението й във високопланинското убежище на Или Лунд. За всеки случай бяха въоръжени с два 9-милиметрови пистолета и няколко резервни пълнителя, предоставени от армията на САЩ с любезното разрешение на китайците.