Развързаха я и я смъкнаха от коня. Кръвта бавно се оттече от главата й, очите й се проясниха. Видя две високи тополи, приведени към земята и завързани за трето дърво. От тях висяха дебели въжета. Мъжете я повлякоха натам, свалиха белезниците от китките й и ги завързаха с въжетата.
Едва след това освободиха и глезените й.
Изправена с широко разперени ръце, Касиопея ясно си представи какво ще се случи, ако някой освободеше тополите от въжетата.
От гората с танцуваща стъпка се появи красив жребец, ездачът на гърба му беше Ирина Зовастина, облечена с кожено яке и ботуши за езда. Тя огледа сцената, освободи Виктор и хората му и скочи от коня.
— Сега сме само двете, ти и аз — прошепна тя.
Виктор пришпори коня обратно към конюшнята. Зовастина му заповяда да подготви тополите в мига, в който се появи в двореца. Не му беше за пръв път. Преди три години беше организирал екзекуцията на затворник, който бе подготвял преврат. Зовастина беше направила безуспешен опит да го привлече на своя страна, след което го бе завързала за дърветата, бе събрала съзаклятниците му и лично бе прерязала въжетата. Тялото му беше разкъсано на части, които увиснаха по изправилите се тополи. Онемели от ужас, доскорошните му привърженици бързо бяха приели условията на Зовастина.
Галопиращият кон влетя в ограденото с дялани греди пространство.
Малоун чакаше в склада за принадлежности за езда. Виктор го беше вкарал в двореца, пъхнат в багажника на колата му. Никой не си позволи проверка на шефа на охраната. Когато се озоваха в гаража, Виктор го измъкна от багажника и му подаде пропуск за достъп в двореца. По лице го познаваше единствено Зовастина, ето защо не му беше трудно да се придвижи до конюшните.
Положението никак не му харесваше. Двамата с Касиопея бяха в ръцете на човек, когото изобщо не познаваха. Бяха принудени да се задоволят с уверенията на Едуин Дейвис, че на Виктор може да се разчита. Единствената му надежда беше, че Дейвис ще успее да обърка Зовастина достатъчно, за да спечелят малко време. Пистолетът беше у него. Чака в продължение на близо час. Отвън не долиташе никакъв шум.
Конюшнята представляваше голяма модерна постройка, достойна за върховния вожд на Федерацията. Бе преброил четирийсет клетки с расови коне, когато пристигнаха с Виктор. Вътрешността на помещението, в което се намираше сега, беше запълнена с разнообразни висококачествени приспособления за езда. Той не беше добър ездач, но знаеше как се оседлава кон. Единственото прозорче гледаше към задния двор и през него не се виждаше нищо особено.
Достатъчно, въздъхна той. Време е за действие. Измъкна пистолета и побутна вратата. Навън не се виждаше жива душа. Малоун зави надясно и се насочи към отворената врата на обора в дъното. В клетките от двете страни на коридора пръхтяха внушителни жребци. Залепи гръб за стената, вдигна пистолета и предпазливо се промъкна към изхода. Отвън долетя тропот на копита, последван от пръхтенето на галопирал кон.
Ездачът скочи от седлото. Стъпките му отекнаха по отъпканата земя.
Малоун застина в очакване. В коридора се появи фигурата на мъж, която рязко спря и се обърна. Беше Виктор.
— Май не обичаш да спазваш инструкции — каза той. — Нали ти казах да не излизаш навън?
— Исках да глътна малко въздух — отвърна Малоун и свали пистолета.
— Заповядал съм на хората да напуснат, но някой все още може да се мотае наоколо.
Малоун не беше в настроение да слуша лекции.
— Какво става? — късо попита той.
— Касиопея Вит е в беда.
71
Стефани гледаше как Торвалдсен сграбчва Или Лунд и го прегръща като баща, намерил отдавна загубения си син.
— Прекрасно е, че те виждам! — развълнувано възкликна датчанинът. — Започвах да вярвам, че вече те няма!
— Но какво, за бога, търсиш тук? — учудено попита Или.
Успял да възвърне самообладанието си, Торвалдсен му представи Стефани.
— Ние сме като египетска мумия, Или — спести си любезностите тя. — Случват се много неща, времето ни притиска. Може ли да поговорим?
Влязоха вътре. Цареше полумрак. Обзавеждането беше спартанско, навсякъде бяха разхвърляни листове хартия, книги и списания. Осветление нямаше.
— Тук няма ток — обясни домакинът. — Готвя на газ, а се отоплявам с дърва. В замяна на това има изобилие от чиста вода и пълно спокойствие.