— Откъде толкова енергия? — учуди се той.
— Имам и още — задъхано отговори Касиопея и разтърка изтръпналите си китки. — Или е жив. Говорих с него по телефона. Хенрик и Стефани са при него. Трябва веднага да тръгваме.
Малоун се извърна към Виктор.
— Нали Вашингтон държеше на прикритието ти?
— Нямах друг избор.
— Защо ме вкара в този капан?
— Аз ли те посъветвах да се конфронтираш с нея? — мрачно го изгледа Виктор. — Не ми даде възможност да направя нищо. Видях, че имаш проблем и реших да действам.
Малоун не беше съгласен, но сега не беше време за спорове.
— Какво ще правим? — попита той.
— Трябва да се махаме оттук. Ще имаме достатъчно време, защото едва ли някой ще посмее да наруши спокойствието на Зовастина.
— А стрелбата?
— Никой не й е обърнал внимание — отвърна Виктор. — Тук е избила много свои врагове.
Касиопея се наведе и вдигна неподвижното тяло на Зовастина.
— Хей, какво правиш? — попита Малоун.
— Ще завържа кучката за онези въжета! — запъхтяно отвърна младата жена. — Само така може да усети за какво става въпрос!
Стефани седна зад волана, Хенрик седна до нея, а Или се настани отзад. Бяха принудени да вземат колата на пазача, защото тяхната беше с четири спукани гуми. Излязоха на шосето и поеха на юг, успоредно с подстъпите към Памир. Целта на пътуването им беше планината, която преди две хилядолетия беше носила името Климакс.
— Страхотно! — промълви Или.
Стефани погледна в огледалото и видя, че приятелят й разглежда скиталата.
— Докато четях частите от загадката на Птолемей, непрекъснато се питах как този човек е предал своето послание — промълви той. — Сега виждам, че го е направил по наистина остроумен начин. Но как успяхте да го откриете вие?
— Направи го един приятел, казва се Котън Малоун. В момента е при Касиопея.
— Няма ли да се погрижим за нея? — тревожно попита той.
— Да се надяваме, че Малоун ще се справи — отвърна Стефани. — Ние имаме друга работа. — Отново говореше като безстрастен ръководител на разузнавателна централа, хладно и обективно, въпреки че все още беше дълбоко разтърсена от събитията около къщата. — Котън е добър, ще се справи.
— А и Касиопея не е безпомощна и знае как да се грижи за себе си — добави Торвалдсен, също усетил тревогата на Или. — Защо не ни разкажеш за какво точно става въпрос? От пергамента научихме за целебната отвара на скитите. Какво знаеш за тях?
Или внимателно остави скиталата на седалката до себе си.
— Скитите са номадски племена, които някъде през осми-девети век преди Христа мигрирали от Централна Азия към Южна Русия — започна той. — Херодот е писал за тях. Диви и кръвожадни племена, от които всички изпитвали ужас. Пиели вода от черепите на враговете си.
— Хубава репутация — обади се Торвалдсен.
— А каква е връзката им с Александър? — попита Стефани.
— През четвърти и трети век преди Христа се заселили на територията на днешен Казахстан и успешно се съпротивлявали на армията на Александър, блокирайки похода му на изток, отвъд река Сърдаря. Той хвърлил всички сили срещу тях, бил ранен няколко пъти, но в крайна сметка бил принуден да подпише примирие. Не бих казал, че Александър се е страхувал от скитите, но със сигурност ги е уважавал.
— А тайнственият лек е бил тяхно изобретение, така ли? — попита Торвалдсен.
— Те му предали тайната като част от условията по примирието — кимна Или. — А той се лекувал с него. От това, което съм чел, стигнах до заключението, че става въпрос за някаква отвара с естествени съставки. В един от пергаментите се споменава, че благодарение на него са се излекували Александър, Хефестион и един от помощниците на личния му лекар. Разбира се, ако това отговаря на истината.
— Скитите са били странен народ — продължи след кратка пауза Или. — Веднъж, в разгара на ожесточена битка с персите те внезапно напуснали бойното поле и хукнали да преследват някакъв заек. Никой не знае защо, но този факт е надлежно документиран от историците. Били ценители на златото, използвали го в огромни количества. С него украсявали колани, чинии, дори и оръжията си. Скитските гробници са пълни със златни предмети. Но не познавали писмеността. Съществуват единствено рисунки и легенди, които разказват за живота им. Благодарение на Херодот в историята са останали само няколко думи, които са използвали.