От изражението на лицето му в огледалото личеше, че има и нещо друго.
— Но? — подкани го Стефани.
— Както вече казах, до нас са достигнали само няколко думи от езика на скитите. Пата означава убивам, споу — око, а ойор — човек. Има и още една дума. — Той прехвърли записките си. — Арима. Доскоро значението й беше неизвестно. Спомнете си загадката: когато стигнеш горе. Птолемей се е сражавал със скитите рамо до рамо с Александър. И е знаел значението на „арима“ — място на върха, горе…
— Като атико, тоест последен етаж, мансарда — добави Стефани.
— Забележи, че мястото, към което пътуваме в момента и което старите гърци са наричали Климакс, местните хора открай време са наричали Арима. По време на експедицията открих, че все още го наричат така.
— Твърде много съвпадения, а? — обади се Торвалдсен.
— Май всички пътища водят натам.
— А какво се надяваме да открием? — попита Стефани.
— Обикновено скитските вождове са били погребвани в могили. Но тази планина била запазена за най-великите от тях. Най-далечната точка от империята на Александър, източната й граница. Безкрайно далеч от дома. Там никой не би нарушил вечния му покой.
— И това ли е била главната причина за избора му?
— Не знам — въздъхна Или. — Цялата работа ми се струва странна.
Стефани беше на същото мнение.
Зовастина отвори очи. Лежеше на земята и това я накара да си спомни за нападението на Касиопея Вит. Разтърси глава, за да проясни съзнанието си, след което усети, че нещо стяга китките й. Бавно осъзна, че е завързана за огънатите дървета, точно като Вит преди малко. Обзе я парливо чувство на унижение. Изправи се и огледа полянката.
Козите ги нямаше, както и Малоун, Вит и Виктор. Единият бодигард беше мъртъв, но другият се оказа жив, облегнат на близкото дърво. От рамото му течеше кръв.
— Можеш ли да се движиш? — подвикна тя.
Човекът кимна, но беше ясно, че изпитва силни болки. Членовете на Свещения отряд бяха сурови и дисциплинирани мъже и по нищо не отстъпваха на храбрите бойци от времето на Александър. Бодигардът мъчително се изправи, притиснал лявото си рамо с дланта на дясната ръка.
— Вземи ножа — подвикна Зовастина. — Ето го там, на земята.
От устата на мъжа не излетя дори стон. Тя направи опит да си спомни името му, но не успя. Виктор подбираше хората си лично, а тя нарочно се държеше настрана. Те бяха инструменти, които тя използваше. Нищо повече. Мъжът успя да стигне до ножа и да го вдигне от земята.
Пристъпи към нея, протегна ръка към въжетата, но изгуби равновесие и рухна на земята.
— Можеш! — насърчи го Зовастина. — Прогони болката и изпълни дълга си!
Мъжът се напрегна до крайност. По челото му изби пот, а от раната му отново бликна кръв. Беше невероятно, че все още не е изпаднал в шок. Явно имаше силна воля, а и беше в отлична физическа форма. Вдигна ножа, пое си дъх и преряза въжето, стегнало дясната й китка. Тя пое ножа от треперещата му ръка, задържа я за миг, колкото да я успокои, след което преряза другото въже.
— Браво на теб!
На устните му се появи усмивка. Остана на колене, дишайки тежко.
— Легни и почивай.
Тялото му тежко се отпусна на земята, а тя бързо огледа полянката. До трупа на другия бодигард лежеше пистолет. Вдигна го и се върна при ранения. Той я беше видял в безпомощно състояние, а тя, за пръв път от много години насам, се беше почувствала уязвима. Мъжът лежеше по гръб и дишаше тежко. Тя се изправи над него и той вдигна глава. По очите му личеше, че знае какво го чака.
Зовастина се усмихна на куража му, прицели се и натисна спусъка.
76
Малоун погледна надолу към каменистия терен, осеян с гори и зелени поляни. Виктор пилотираше хеликоптера, който винаги беше в готовност на бетонната площадка на няколко километра от двореца. Личеше, че добре познава машината — руско производство, с два двигателя, които задвижваха двете витла. По съветско време го наричаха „летящ танк“, а в номенклатурата на НАТО беше записан като „крокодил“ заради издължения корпус и камуфлажния цвят. Един много добър боен хеликоптер. Този беше с модифицирана кабина, позволяваща му да транспортира ограничен брой войници. Имаха късмет да напуснат двореца и Самарканд без никакви проблеми.