— Къде си се обучавал за пилот?
— В Босна и Хърватия. Такава беше службата ми. Разузнавателни полети, унищожаване на противника и така нататък — отвърна Виктор.
— Добро място за каляване на нервите.
— И за да ти видят сметката.
На това нямаше какво да възрази.
— Колко ни остава? — попита в слушалките Касиопея.
Летяха на изток с близо триста километра в час. Целта им беше памирското убежище на Или. Отчитайки вероятността Зовастина вече да се е освободила от дърветата, Малоун попита:
— Има ли опасност да тръгнат след нас?
— Ще се движим под прикритието на онези планини — обясни Виктор. — Там трудно ще ни открият, а и китайската граница е на няколко минути. Винаги можем да се прехвърлим през нея.
— Не се правете, че не чухте въпроса ми — обади се Касиопея. — Колко ни остава?
Малоун умишлено не й отговори. Тя беше нервна и напрегната. Прищя му се да й каже, че знае за болестта й и иска да й помогне, но благоразумието му надделя.
— Придвижваме се с максимална бързина — отвърна той. — Надявам се, че все пак си по-добре, отколкото когато беше вързана за онези дървета.
— Вероятно никога няма да го забравя.
— Сигурно.
— Добре, Котън. Признавам, че съм малко разстроена. Мислех, че Или е мъртъв. Много исках да е жив, но си мислех… Знаех, че… — Преглътна и смутено добави: — А сега…
Той се обърна и видя вълнението в очите й. Стана му тъжно, но същевременно усети прилив на енергия. Успя да се овладее и довърши изречението й:
— Сега трябва да се успокоиш, защото той е в компанията на Стефани и Хенрик.
Касиопея беше сама в задната част на кабината. Потупа Виктор по рамото и попита:
— Ти знаеше ли, че Или е жив?
— На онази лодка във Венеция ти казах, че е мъртъв, но само за да те подразня — въздъхна той. — Трябваше да измисля нещо. Истината е, че аз го спасих. Зовастина се страхуваше, че някой ще му види сметката. Той беше неин съветник, а във Федерацията всеки ден стават политически убийства. Тя искаше да го предпази и го скри веднага след покушението срещу него. Дотогава аз нямах нищо общо. Бях началник на охраната, но командваше тя. По тази причина нямах представа какво се е случило с него. Отдавна бях разбрал, че трябва да изпълнявам заповедите й, без да задавам въпроси.
Малоун обърна внимание на миналото време, използвано по отношение на службата му.
— Ако те пипне, ще те убие — отбеляза той.
— Знаех правилата още преди всичко да започне.
Полетът продължаваше гладко и спокойно. Никога досега не беше летял на борда на „крокодил“. Командното му табло беше впечатляващо, също като огневата му мощ. Управляеми ракети, тежки многоцевни картечници.
— Котън, имаш ли телефон за връзка със Стефани? — попита Касиопея.
В момента никак не му се отговаряше на този въпрос, но нямаше избор.
— Имам — късо отвърна той.
— Дай ми го.
Той извади сателитния телефон, който му беше дала Стефани още във Венеция. Беше един от апаратите, с които бяха оборудвани всички агенти от проекта „Магелан“. Смъкна слушалките от главата си и набра един номер. Изминаха няколко секунди, преди пулсиращото бучене да се превърне в телефонен сигнал. Стефани вдигна почти веднага.
— Пътуваме към вас — осведоми я Малоун.
— Вече не сме в дома му — отвърна Стефани. — В момента се движим с кола по шосе, отбелязано на картата като М45. Пътуваме на юг към планината, която някога се е наричала Климакс. Според Или местните хора я наричали Арима.
— Разкажи ми повече — каза Малоун, изслуша я и предаде информацията на Виктор.
— Знам къде е. — Той направи плавен завой на югоизток и увеличи скоростта.
— Насочваме се към вас — каза в слушалката Малоун. — Всичко е наред.
Забеляза, че Касиопея протяга ръка към телефона, но не възнамеряваше да й го даде. Погледна я и поклати глава, надявайки се да бъде разбран. За нейно успокоение попита:
— Или добре ли е?
— Да, но е доста развълнуван.
— Знам какво имаш предвид. Ние ще стигнем преди вас. Докато ви чакаме, можем да поразузнаем от въздуха. Пак ще ти се обадя.
— Виктор помогна ли ви?
— Нямаше да сме тук, ако не беше той.
Малоун изключи телефона и обясни на Касиопея къде точно се намира Или. В кабината се разнесе остър алармен сигнал. На радара се появиха два летящи обекта, които бързо се приближаваха от запад.