— Можем ли да бъдем сигурни, че американците няма да се намесят? — попита друг от висшите офицери около масата.
— Американците няма да си мръднат пръста — успокои го тя. — И защо да го правят? След фиаското в Ирак те нямат никакво желание за нова авантюра, особено ако ние поемем ангажимент да елиминираме Иран.
— Но в Афганистан ще загинат и американци — обади се друг. — Техните части все още са там.
— Когато му дойде времето, ще се опитаме да сведем техните загуби до минимум — отговори Зовастина. — Целта е да се оттеглят още преди да навлезем ние. Едно такова решение ще бъде изключително популярно в САЩ. За целта трябва да използваме вирус, стратегически предназначен за предварително подбрани региони и групи от населението. Най-висока смъртност трябва да има сред местните, най-вече талибаните. Американските части ще бъдат обект на вторична зараза.
Очите й бавно обиколиха масата. Никой от мъжете около нея не реагира на синините по лицето й — последствие от схватката с Касиопея Вит. Дали сред тях не бе и предателят? Онзи, който докладва на американците?
— Ще умрат милиони — прошепна един от генералите.
— Ще се решат милиони проблеми — поправи го тя. — Иран е развъдник на терористи. Държава, която се управлява от глупци. На Запад непрекъснато го повтарят. Крайно време е този проблем да бъде решен. По нашия начин. Оцелелите ще се радват на по-добър живот, ние също. Ще получим техния петрол и техните благодарности. И това ще бъде предпоставка за крайния успех.
Заседанието продължи с обсъждането на числеността на войските и стратегията за разполагането им. Вирусите щяха да бъдат разпространени от специално обучени отряди, готови всеки момент да тръгнат на юг. Зовастина беше доволна. Най-сетне се виждаше краят на дългогодишното очакване. Вероятно така се е чувствал Александър в навечерието на дългия поход към Азия, за да покори света. Подобно на него и тя виждаше ясно шансовете за великата победа. След като завладееше Иран, Афганистан и Пакистан, нейната армия щеше да се насочи към Близкия изток. Но там трябваше да се действа много по-внимателно, а вирусните зарази трябваше да изглеждат като вторични епидемии. Ако прогнозата й за реакцията на Запада беше вярна, Европа, Китай, Русия и Америка щяха да затворят границите си, свеждайки до минимум пътуванията до страни и региони, за които бездруго никога не ги е било грижа. Тяхното бездействие щеше да й осигури времето за прибавянето на нови брънки към веригата от държави, запълващи пространството между Федерацията и Африка. Ако действаше мъдро и разумно, тя можеше да завладее целия Близък изток в рамките на няколко месеца без нито един изстрел.
— Имаме ли контрол над лекарствата за вируси? — зададе последния въпрос началник-щаба на армията.
— Всеки момент ще го получим — отвърна тя, отдавна подготвена за въпроса. Напрегнатото примирие с Винченти беше на път да свърши.
— „Филоджен“ все още не е доставил необходимите количества за имунизацията на нашето население — отбеляза друг генерал. — Не разполагаме и със запасите, които ще ни бъдат необходими за спиране на епидемията в завладените територии.
— Наясно съм с този проблем — кимна тя.
Хеликоптерът я чакаше и тя се изправи.
— Господа, ние сме на прага на най-великия завоевателен поход от древността до наши дни. Преди две хиляди години гърците са завладели тези земи и са положили началото на елинистичната епоха, от която се е родила западната цивилизация. Днес ние ще поставим началото на нов етап от човешкото развитие — азиатската епоха.
78
Касиопея затегна колана си. Виктор направи остър завой и започна серия от маневри, за да се откъсне от преследвачите си. Тя знаеше, че Малоун разбира желанието й да говорят за Или, но си даваше сметка, че сега не е време за това. Оценяваше и решението му да рискува живота си. Как би могла да избяга от Зовастина без него? Съмняваше, че дори и Виктор би могъл да й помогне. Торвалдсен сподели, че той е на тяхна страна, но едновременно с това я предупреди, че помощта му има определени граници. Мисията му беше да остане неразкрит, но с развоя на събитията нещата явно се бяха променили.