— По време на строителството на това чудовищно съоръжение Винченти се е погрижил за тайни проходи, уж за улеснение на прислугата. Но ние с вас знаем истинското им предназначение, нали? В скалата под нас е издълбано огромно скривалище. По всяка вероятност сега той се намира именно там.
Лицето на О’Конър не трепна.
— И така, мистър О’Конър, аз вече споменах, че имате избор — продължи с равен глас Зовастина. — Аз ще открия Винченти, с ваша помощ или без ваша помощ. Но ще ви призная, че в момента времето е от първостепенно значение. Затова съм готова на сделка. Бих могла да използвам услугите на находчив човек като вас… — Замълча за момент и добави: — Човек, който не е алчен… Ето и предложението ми: готов ли сте да работите за мен, или предпочитате да останете с Винченти?
Беше отправяла подобно предложение на много други: членове на Националното събрание, на правителството или на надигащата се опозиция. Някои не си струваше да бъдат купени, тъй като далеч по-лесно щеше да бъде да ги ликвидира. Но повечето се бяха превърнали в нейни верни съюзници. Всички без изключение бяха азиатци или руснаци, а някои от тях — комбинация между двата етноса. В момента обаче хвърляше въдицата си на един американец и й беше любопитно да види реакцията му.
— Избирам вас — спокойно отговори О’Конър. — Какво желаете от мен?
— Отговорете на въпроса ми.
О’Конър посегна към джоба си и един от въоръжените мъже светкавично го взе на мушка. Той побърза да вдигне ръце.
— Трябва да извадя нещо, за да мога да ви отговоря.
— Добре — кимна тя.
В ръцете му се появи сребрист апарат с три бутона.
— До помещенията, за които споменахте, може да се стигне по коридори вътре в къщата. Но подземието е достъпно само оттук. — Вдигна апарата срещу нея и добави: — Първият бутон отваря всички врати в случай на пожар. Вторият активира алармената система. А третият… — Той насочи машинката към стената и добави: — Третият отваря това…
Тежкият китайски шкаф с красиви орнаменти бавно се завъртя, разкривайки слабо осветен коридор. Душата й потръпна от чувството за триумф.
Тя пристъпи към един от бодигардовете и извади от кобура му 9-милиметровия „Макаров“.
— Не се нуждая от толкова лесно спечелена лоялност — каза Зовастина, обърна се и простреля О’Конър в главата.
80
Винченти знаеше, че нещо не е наред. Единственият начин да се спаси беше да запази самообладание и да действа внимателно. Беше сигурен, че както винаги О’Конър ще се справи. Но това изобщо не можеше да се каже за Карин Уолд и Грант Линдзи.
Карин крачеше из лабораторията като звяр в клетка, очевидно възвърнала голяма част от силите си.
— Успокой се — подхвърли той. — Зовастина иска мен и едва ли ще си позволи глупости.
Знаеше, че лекарствата ще я държат във форма и именно по тази причина не й беше позволил да ги проучи по-отблизо.
— Грант, заеми се с компютъра. Всичко трябва да бъде защитено с пароли, както се договорихме.
Линдзи беше дори по-нервен от Карин, но причината при него беше страх, а не гняв. Но Винченти искаше той да разсъждава трезво.
— Тук сме на сигурно място — увери го той. — Няма защо да се страхуваш.
— Тя ме мрази още от самото начало! Изобщо не ме понася!
— Възможно е, но тя има нужда от теб. Възползвай се.
Линдзи не го слушаше. Пръстите му чукаха по клавиатурата, от устата му излизаха несвързани думи.
— Хей, я се вземете в ръце! — повиши тон Винченти. — Дори не сме сигурни, че тя е тук.
— Тогава защо имението е окупирано от войска? — вдигна глава Линдзи. — Какво, по дяволите, става?
Уместни въпроси, въздъхна Винченти. Но той разчиташе на О’Конър.
— Мисля си за онази жена, която беше изведена от лабораторията — промърмори Линдзи. — Сигурен съм, че не е успяла да се завърне във Федерацията. Зовастина се готвеше да я убие — ей така, за забавление. Ние сме нищо за нея, защото е готова да унищожи милиони!
— Ние сме нейното спасение — поклати глава Винченти.
Поне се надяваше да е така.
Стефани напусна магистралата и пое по павирана алея с високи тополи от двете страни. Бяха постигнали много добра средна скорост, изминавайки сто и петдесетте километра за по-малко от два часа. Коментарът на Или беше, че през последните няколко години Федерацията отделя много средства за строителството на пътища. Съвсем наскоро беше започнала да функционира нова магистрала през планината, чиито тунели значително съкращаваха разстоянието между северните и южните части на страната.