— Къщата е доста голяма. Подготовката ще отнеме известно време.
— Подготовка за какво?
— За да бъде опожарена — отвърна Торвалдсен.
— Точно така — потвърди Зовастина. — Междувременно аз ще направя едно кратко посещение на мистър Малоун и мис Вит. А вие чакайте тук.
Вратата се затръшна.
84
Малоун пое пръв нагоре, обръщайки внимание на наскоро изсечените стъпала на най-трудните за преодоляване места. Касиопея и Виктор го последваха, като час по час се обръщаха назад. Нищо не помръдваше около къщата в далечината. В главата му отново се появи част от загадката на Птолемей: Изкачи стената, издигната от Бога. Това тук със сигурност се покриваше с идеята, макар че по времето на Птолемей изкачването със сигурност е било по-трудно.
Пътеката достигна билото и стана равна. Електрическият кабел чезнеше в тъмна дупка, пробита в основата на огромна скала. Тясна, но проходима.
Когато стигнеш горе.
Той се наведе и навлезе в тесния проход. Очите му бавно се нагодиха към мрака. Проходът беше къс, не повече от седем-осем метра. Кабелът му послужи за ориентир. Не след дълго се озова в малка пещера. Кабелът потъваше в разпределителна кутия, закрепена на стената. Под нея бяха подредени четири електрически фенерчета. Щракна едно от тях и го насочи към вътрешността на пещерата. Диаметърът й беше приблизително десет метра, а таванът се издигаше на шест-седем. В средата се виждаха две естествени езерца, разположени на три метра едно от друго. Нещо изщрака и пещерата беше залята от ярка луминесцентна светлина.
Малоун се обърна и видя Виктор до разпределителната кутия.
— Предпочитам да проверявам, а след това да действам — каза той и изключи фенерчето.
— Откога? — обади се Касиопея.
— Вижте там. — Виктор посочи езерцата.
И двете бяха осветени от подводни лампи. Езерцето вдясно беше с продълговата форма, а водата в него имаше кафеникав оттенък. Другото беше светлозелено и сякаш фосфоресцираше.
— Погледни кафявото око — промълви Малоун.
Изправи се до него и установи, че водата е чиста като в плувен басейн. Цветът й идваше от скалистото дъно. Клекна, а Касиопея се наведе до него. Пръстите им докоснаха водата.
— Топла, но не много гореща. Като във вана. Вероятно се затопля от термален извор. Тези планини са все още активни.
Касиопея облиза пръстите си.
— Няма никакъв вкус — установи тя.
— Погледни дъното.
Той я наблюдаваше, докато тя внимателно оглеждаше дъното. Под три метра кристалночиста вода се виждаше каменен блок, върху който беше издълбана буквата Z.
Малоун се изправи и пристъпи към зеленото езерце. Касиопея го последва. И тук кристалночистата вода беше оцветена от каменното дъно. Под нея ясно се виждаше буквата H.
— Като на медальона — прошепна той. — ZH. Символът на живота.
— Това е мястото.
Той забеляза, че Виктор стои до разпределителната кутия, без да проявява интерес към откритията им. Но имаше и нещо друго. Сега Малоун разбра какво означаваше последното изречение от загадката.
И тръгни към далечното убежище.
Той се върна при кафявото езерце.
— Спомни си края на ръкописа, открит от Или. Там, също като на медальоните, е изписан един странен символ. — Той протегна пръст към ситния пясък около езерцето и го изписа. — Не успях да разбера какво представлява. Приличаше ми на две букви В, преплетени с А. Но сега вече знам за какво става въпрос. — Пръстът му се насочи към каменната стена на езерцето, на около два метра под водата. — Обърни внимание на онзи отвор. Да ти прилича на нещо познато?
Касиопея напрегна взор. Отворът действително приличаше на две букви В, обединени от голямо А.
— Да — прошепна тя.
— Когато стигнеш горе, погледни кафявото око и тръгни към далечното убежище. Разбираш ли какво означава?
— Не, Малоун. Очакваме да го чуем от теб.
Той рязко се обърна.
Ирина Зовастина беше препречила изхода.
Стефани долепи ухо до вратата и напрегна слух. Долови жуженето на малък електромотор, който се включваше и изключваше. Нещо се блъсна във вратата, настъпи миг тишина. После електромоторът отново се включи.