— Обхожда терена — поясни Торвалдсен. — Роботите разнасят запалителната смес, след което се взривяват и пожарът започва.
В ноздрите я удари сладникава миризма, идваща от процепа под вратата. Силна и противна.
— Гръцки огън? — вдигна глава тя.
Торвалдсен кимна и се обърна към Или:
— Твоето откритие.
— Онази смахната кучка възнамерява да ни опече живи! — извика Линдзи. — Тук сме в капан!
— Кажи ми нещо, което не знам — мрачно каза Стефани.
— Убивала ли е вече с него? — попита Или.
— Нямам представа, но може би ние ще имаме честта да сме първите — въздъхна Торвалдсен. — Във Венеция Касиопея със сигурност се възползва от предимствата му… — Замълча колебливо, после добави: — Трима души загинаха.
— Но защо? — шокирано го погледна Или.
— За да отмъсти за теб.
Лицето на по-младия мъж се сгърчи от мъка.
— Беше наранена. Бясна. Нищо не беше в състояние да я спре, особено след като разбра, че зад всичко стои Зовастина.
Стефани се зае да оглежда вратата. Пантите бяха от дебела стомана. Държаха ги дебели болтове. В помещението нямаше нищо, което да прилича на отвертка.
— Винченти ли е собственик на тази чудовищна сграда? — обърна се тя към Линдзи.
— Беше — поправи я ученият. — Тя го застреля.
— По всичко личи, че укрепва властта си — подхвърли Торвалдсен.
— Тя е глупачка — изръмжа Линдзи. — Тук се случват далеч по-важни неща. Можех да й бъда от полза. Включително с проклетата златна дъга. Той лично ми я предложи.
— Винченти? — учудено го погледна Стефани.
Линдзи кимна.
— Нима не разбираш какво става? — попита Стефани. — Зовастина прибра компютрите с всички изследвания, разполага с вирусите. На всичко отгоре ти й каза, че съществува лекарство с широкообхватно действие, и й посочи мястото. Тя вече няма никаква полза от теб.
— Напротив — възрази Линдзи. — И тя прекрасно го знае.
Търпението й започна да се изчерпва.
— Какво знае?
— Знае, че онези бактерии лекуват СПИН.
85
Виктор чу характерния глас на Зовастина. Колко пъти го беше командвала със същия рязък и хладен тон? Беше застанал встрани, близо до входа, за да не пречи на Вит и Малоун. Изправена на прага на осветената пещера, Зовастина не можеше да го види.
Той видя как двамата му спътници се изправят срещу върховния министър, без да издават присъствието му. Безшумно пристъпи към разширението на прохода, стисна пистолета и го насочи в главата на Зовастина в мига, в който тя влезе в пещерата.
Тя се закова на място.
— Ето го и моят предател! Тъкмо се питах къде изчезна.
Той забеляза, че не е въоръжена.
— Какво, ще ме застреляш ли? — попита тя.
— Ако ми дадеш повод.
— Нямам оръжие.
Този факт го разтревожи. Бърз поглед към Малоун показа, че и той е обезпокоен.
— Ще отида да хвърля едно око — каза Касиопея и се насочи към изхода.
— Горчиво ще съжаляваш, че ме нападна! — заплашително подвикна след нея Зовастина.
— С удоволствие ще ти дам възможност за реванш.
— Съмнявам се, че мистър Малоун и моят предател ще ми позволят това удоволствие — усмихна се Зовастина.
Касиопея изчезна в прохода. След няколко секунди отново се появи.
— Навън няма никой. И наоколо е тихо.
— Откъде тогава се появи тя? — попита Малоун. — И как е разбрала, че трябва да дойде точно тук?
— След като се изплъзнахте от моите емисари в планината, решихме да се оттеглим и да видим някъде ще се насочите — каза Зовастина.
— Кой е собственикът на имението?
— Енрико Винченти. По-скоро беше, защото преди малко го убих.
— Браво. Иначе аз щях да го направя — каза Малоун.
— Защо го мразиш?
— Той уби мой близък приятел.
— Освен това дойде да спасяваш мис Вит, нали?
— По-скоро дойдох да спра теб.
— Това може да се окаже доста проблематично.
Спокойствието й го разтревожи още повече.
— Може ли да разгледам езерцата? — попита Зовастина.