— Има значение — поклати глава Или. — Не можем да й оставим всичко това.
— Огледай се, Или! Какво можем да направим?
— Касиопея и Малоун са някъде наблизо.
— Така е — кимна Торвалдсен. — Страхувам се обаче, че Зовастина е на крачка пред тях.
Стефани беше съгласна с него, но проблемът беше на Малоун.
— Има нещо, което не й е известно — промълви Линдзи.
— Изобщо не се опитвай да се пазариш! — мрачно го изгледа Стефани.
— Преди да се появи тя, Винченти успя да прехвърли цялата информация на флашпамет. Когато Зовастина го застреля, устройството беше в ръката му. То все още е долу, в подземната лаборатория. С него и мен ще получите лекарството.
— Ох! — отчаяно изпъшка Стефани. — Уверявам те, че ако имаше начин да те измъкна оттук, щях да го направя, въпреки че си изключително гадно копеле! — Юмруците й отчаяно забарабаниха по вратата. — Уви, това няма как да стане!
Касиопея не изпускаше Зовастина от поглед, въпреки че вниманието й беше насочено към езерцето. Виктор също продължаваше да я държи на мушка. Малоун го нямаше вече близо три минути. Изключено беше да издържи толкова дълго под вода.
Миг по-късно от странния отвор в стената на езерцето изпълзя черна сянка и главата му изскочи на повърхността. Ръцете му се хванаха за каменния ръб, едната от тях продължаваше да стиска фенерчето.
— Трябва да видиш това — подхвърли на Касиопея той.
— И да ги оставя сами? — вдигна вежди тя. — Няма начин!
— Виктор има пистолет и може да се справи с нея.
Касиопея се колебаеше. Нещо не беше наред. Мислите й все още бяха насочени към Или, но това не й пречеше да отчита положението, в което се намираха. Все още нямаше доверие на Виктор, въпреки че през последните няколко часа им беше помогнал много. Ако не беше той, части от тялото й със сигурност щяха да висят по онези дървета. И все пак…
— Трябва да видиш това — повтори Малоун.
— Там ли е? — протегна шия Зовастина.
— Много ли искаш да знаеш?
Касиопея все още беше облечена в тясно прилепналия кожен костюм, с който беше напуснала Венеция. Сега свали якето. Остави пистолета си на камъка, в близост до този на Малоун и далеч от Зовастина. Забеляза погледа на Виктор, закован в черния й сутиен.
— Дръж я под око! — сухо го предупреди тя.
— Няма къде да мърда — отвърна шефът на охраната.
Тялото й бавно се плъзна във водата.
— Поеми си дъх и ме следвай — рече Малоун.
Видя го как се потапя и изчезва в отвора. Последва го на метър-два. Плуваше с отворени очи и така можа да види, че се придвижват през тунел между назъбените скали, широк около метър и половина. Езерцето отстоеше на около два метра от стената на пещерата, което означаваше, че вече плуват в недрата на планината. Фенерчето на Малоун хвърляше отблясъци по стените на тунела. Миг по-късно го видя да се изправя и тя изскочи на повърхността непосредствено до него.
Светлината затанцува по стените на друга пещера с куполообразен свод. Варовиковите стени бяха прорязани от тъмносини сенки. В тях бяха издълбани малки ниши, запълнени с делви от алабастър, затворени с изящни капаци. Сводът над главите им беше надупчен с грубо изсечени отвори. От тях струеше студена сребриста светлина, в която играеха ситни прашинки.
— Отворите трябва да сочат надолу — каза Малоун. — Тук е дяволски сухо. Те пропускат светлина, но никаква влага и осигуряват естествена вентилация.
— Пробили са ги специално за тази цел, така ли? — попита тя.
— Съмнявам се. По-скоро пещерата е била избрана, защото ги има. — Малоун се измъкна от езерцето, от крачолите му шуртеше вода. — Трябва да побързаме.
Тя го последва.
— Тунелът е единствената връзка между двете пещери — добави той. — Огледах набързо, за да съм сигурен.
— Това обяснява защо пещерата не е била открита досега.
Малоун плъзна лъча на фенерчето по стените. Тя забеляза избелели рисунки или по-скоро фрагменти от тях. Воин в колесница. В едната си ръка държи скиптър и юзда, а с другата е прегърнал жена през кръста. Елен, пронизан от копие. Дърво без листа. Воин с копие в ръка. Друг е насочил вниманието си към едър звяр, приличащ на глиган. Оцелелите цветове бяха изключително ярки. Наметалото на ловеца беше виолетово, колесницата — светлокафява, а животните — пясъчножълти. На противоположната стена се виждаха още рисунки. Млад ездач с копие в ръка и венец на главата, кипящ от енергия, се готви да атакува огромен лъв, заобиколен от кучета. Белият фон преливаше в жълти и оранжеви, червеникави и кафяви сенки.