Зовастина грабна фенерчето, убедена, че разочарованието от Венеция няма да се повтори. В саркофага лежеше мумия. Облечена в злато, със златна маска на главата.
Прииска й се да я докосне, да свали маската. Въздържа се единствено от страх да не повреди останките. В главата й се блъскаха хиляди въпроси. Нима тя бе първата от две хиляди и триста години насам, която вижда с очите си тленните останки на Александър Велики? Нима наистина бе открила гробницата на легендарния завоевател и неговата лечебна отвара? По всичко личеше, че е така. А и знаеше какво точно трябва да направи и с двете. Отварата щеше да бъде използвана за сбъдване на завоевателните й стремежи и както съвсем неотдавна научи, щеше да й донесе и огромни приходи. А мумията, от която не можеше да отдели поглед, щеше да се превърне в символ на всичко, което бе постигнала. Възможностите изглеждаха колкото безкрайни, толкова и примамливи. Но чувството за непосредствена опасност бързо я върна към действителността.
Малоун използваше козовете си изключително внимателно. Тя беше длъжна да направи същото.
Малоун забеляза очакването, изписано върху лицето на Касиопея. Наблюдаваха действията на Зовастина от другата врата — онази, към която не водеха никакви мокри следи. Или, Стефани и Хенрик бяха в опасност.
— Как разбра, че Виктор играе двойна игра? — попита шепнешком Касиопея.
— След дванайсет години работа със случайно вербувани агенти не е особено трудно. Заподозрях го веднага след случилото се с теб в двореца. А и Стефани каза нещо, което ме накара да се усъмня. Виктор ги е насочил към Винченти. Защо? Би имало смисъл само в случай, че играе двойна игра.
— Би трябвало да се досетя.
— Как? Ти не знаеш онова, което Стефани ми каза във Венеция.
Стояха неподвижно, опрели голите си рамене в грубата скала. Бяха свалили дрехите си и ги бяха изстискали, за да не оставят мокри следи. После бяха влезли в двете съседни на гробницата помещения, пълни с ценни антични предмети, и се бяха облекли. Гробницата се състоеше от четири свързани помежду си сравнително малки помещения. Две от тях опираха в езерцето. В момента Зовастина вероятно преживяваше своето чувство на триумф. Но информацията за Стефани, Или и Хенрик промени нещата. Тя ангажира цялото му внимание, независимо дали беше вярна, или не. Което със сигурност беше и целта й.
Малоун хвърли поглед към езерцето. По повърхността му играеха отблясъци светлина, идваща от пещерата. Надяваше се, че гробницата на Александър Велики ще им даде онези няколко секунди, от които се нуждаеха.
— Готова ли си? — попита шепнешком той.
Касиопея кимна.
Той отлепи гръб от стената и тръгна напред.
88
Стефани забеляза, че противната сладникава миризма се чувства и в прохода, но не е толкова силна. Слава богу, че се бяха измъкнали от онзи капан. След няколко завоя пред очите им се появи друга отворена врата.
— Виждал съм как действа тази смес — обади се Торвалдсен. — Пламне ли гръцкият огън, стените бързо ще се превърнат в пепел. Трябва час по-скоро да излезем на открито.
Тя съзнаваше опасността, в която се намираха, но изборът им беше ограничен. Линдзи все още беше уплашен, но Или изглеждаше невероятно спокоен. Поведението му беше по-скоро на опитен агент, отколкото на учен. Тя неволно се възхити на огромното му самообладание, особено при създалите се обстоятелства. Дори мъничко му завидя.
— Какво означава „час по-скоро“? — попита Линдзи, обръщайки се към Торвалдсен. — За колко ще изгори къщата?
— Достатъчно бързо, за да не успеем да се измъкнем.
— Какво чакаме тогава?
— Може би предпочиташ да се върнем в онзи капан? — изгледа го с присвити очи Стефани.
Изскочиха иззад поредния завой. Тъмният проход пред тях й заприлича на коридор на железопътен вагон. В дъното му се виждаше стръмно стълбище, което водеше нагоре. Лишени от избор, тримата поеха по него.
Малоун се стегна.
— Накъде си тръгнал? — попита Виктор.
Касиопея се изправи зад него, а той се запита къде, по дяволите, бе изчезнала Зовастина. Дали танцуващите по водата светлинни отблясъци не бяха някаква хитрост?
— Мисля да си тръгваме — обясни той.
— Не мога да ви пусна.
— Как ще ме спреш? — попита Малоун и светкавично отскочи встрани, избягвайки атаката на другия мъж. В следващия миг ръцете му сграбчиха Виктор в могъща хватка.