Паднаха на земята и се претърколиха няколко пъти. Малоун се озова върху противника си, който правеше отчаяни опити да се освободи. Стисна го за гърлото, коляното му потъна в гърдите му. После стисна главата му с двете си ръце и я блъсна с всички сили в каменния под.
Касиопея се подготви да скочи във водата в мига, в който Малоун се освободи. Видя как тялото на Виктор омеква, но с крайчеца на окото си улови и някакво движение зад вратата, която им беше послужила за укритие.
— Малоун! — предупредително извика тя.
Зовастина се стрелна към нея. Малоун се надигна от Виктор и скочи във водата. Касиопея го последва и заплува с всички сили към отвора на тунела.
Стефани се изкачи първа. Оказа се, че могат да избират посоките. Наляво или надясно? Или пое надясно без никакво колебание.
— Насам — долетя миг по-късно гласът му.
Останалите бързо се подчиниха и скоро пред очите им се разкри отворена врата.
— Внимателно! — предупреди Торвалдсен. — Стойте далеч от роботите и гледайте да не ви напръскат!
Или кимна и се извърна към Линдзи.
— Ние с теб ще отидем да приберем флашпаметта.
— Няма да стане — поклати глава ученият.
— Идеята не е добра — подкрепи го Стефани.
— Защото не си болна.
— Роботите са програмирани да се взривят, а ние не знаем кога ще стане това — обади се Торвалдсен.
— Пет пари не давам! — повиши тон Или. — Този човек може да лекува СПИН! Мъртвият му шеф го е знаел от години, но е оставил милиони да умрат! Зовастина вече притежава лекарството, но аз нямам никакво намерение да го оставя в ръцете й. — Сграбчи ризата на Линдзи и изкрещя: — Отиваме за устройството!
— Ти си луд! — дръпна се ученият. — Изкачи се в пещерата и пий вода от езерцето! Винченти каза, че и това действа. Нямаш нужда от мен!
Торвалдсен внимателно наблюдаваше младия мъж. Вероятно вижда в него собствения си син, помисли си Стефани. Млад, смел, в разцвета на силите си, но лекомислен и глупав. Собственият й син беше същият.
— Ще дойдеш заедно с мен в онази лаборатория — повтори Или.
В този момент й хрумна нещо друго.
— Зовастина отиде след Котън и Касиопея. Нарочно ни остави в тази къща. Нали я чухте да обяснява как на роботите ще им трябва известно време?
— Ние сме застраховката й — каза Торвалдсен.
— По-скоро примамката. Вероятно за Котън и Касиопея. Но всъщност й трябва той. — Тя посочи Линдзи. — Той не дрънка празни приказки. Тя няма време да провери дали лекарството действа, нито пък дали той казва истината. Затова, въпреки че не го признава, тя има нужда от него. Сигурна съм, че ще се върне да го прибере, преди да избухне пожарът.
Зовастина скочи в езерцето. Малоун беше успял да се справи с Виктор, а Касиопея Вит й се изплъзна. Но все още имаше надежда. Ако плуваше бързо, може би щеше да успее да настигне Вит в тунела.
Малоун се вкопчи в каменния ръб и се измъкна навън. Водата зад гърба му се развълнува и главата на Касиопея изскочи на повърхността. Тя се втурна към пистолетите, които лежаха на каменния под. След нея остана мокра следа.
— Да вървим! — прошепна той, вдигайки дрехите и обувките си.
Касиопея заотстъпва заднишком към изхода, насочила пистолета си към езерцето. Във водата се мярна тъмна сянка. Главата на Зовастина се появи на повърхността. Касиопея натисна спусъка.
Изстрелът не уплаши Зовастина, а по-скоро я стресна. Тя избърса водата от лицето си и видя Вит да се прицелва в нея. Екна втори изстрел. Силен и оглушителен. Тя светкавично се гмурна.
Касиопея стреля два пъти в осветеното езерце. Пистолетът засече и тя зареди нов пълнител. После забеляза нещо и се обърна към Малоун.
— По-добре ли се чувстваш? — подхвърли той.
— Халосни ли са? — присви очи тя.
— Естествено. Куршумите са пълни с вата. Целта е да имат достатъчно откат, за да действа затворът, но явно не се получава. Нима си се надявала, че Виктор ще ни даде бойни патрони?
— Изобщо не помислих.
— Това ти е проблемът — не мислиш. А сега може ли да тръгваме?
— Работата с теб е истинско удоволствие! — процеди тя и захвърли пистолета.
Обърнаха се и хукнаха навън.