Малоун внимателно се приближаваше към къщата. В ръката си стискаше пистолета, а автоматът висеше на рамото му. Прекосиха задната тераса и се озоваха в луксозно обзаведен салон. Посрещна го познатата миризма на гръцки огън. Касиопея също я усети. Стрелбата се поднови. Някъде на приземния етаж. Той предпазливо тръгна натам.
Виктор последва Зовастина към къщата. Намерили добро прикритие, те видяха Малоун и Вит да влизат. Стрелбата вътре ставаше все по-ожесточена.
— Оставила съм на пост девет милиционери с изричната заповед да не използват оръжие — обади се Зовастина. — Роботите са шест, готови да се взривят, когато натисна това копче.
В ръката й се появи познатото на Виктор дистанционно управление за детониране на костенурките.
— Ако в някоя от тях попадне куршум, тя ще се взриви и без устройството — предупреди той.
Видя, че не беше нужно да й напомня, но и тя не реагира с обичайната си арогантност.
— В такъв случай трябва да внимаваме.
— Не за нас се безпокоя.
Касиопея беше неспокойна. Или беше затворен някъде в къщата, която всеки момент щеше да бъде обхваната от гръцкия огън. А тя добре познаваше разрушителната му сила.
Вътрешната архитектура се оказа проблем. Приземният етаж беше истински лабиринт. До слуха й достигнаха гласове. Идваха от поредния салон с картини в позлатени рамки. Малоун се насочи натам, а тя се възхити на куража му. Беше дяволски добър за човек, който през цялото време се оплакваше, че тази игра не му е по вкуса.
Озоваха се в друго помещение, излъчващо бароков чар. Малоун приклекна зад един стол с висока облегалка и й махна с глава наляво. Под високата арка на десетина метра от тях играеха сенки. Тя отново чу гласовете, говорещи на непознат език.
— Трябва да им отвлечеш вниманието — прошепна той.
Правилно. Той имаше патрони, а тя не.
— Само гледай да не ме гръмнеш — отвърна само с устни тя и зае позиция до вратата.
Малоун се премести зад друг стол, откъдето имаше по-добра видимост. Тя пое въздух, преброи до три и заповяда на сърцето си да бие спокойно. Това беше пълна глупост, но се надяваше, че за секунда-две изненадата ще бъде на нейна страна. Вдигна автомата, завъртя се и застана с разкрачени крака под свода. Пръстът й натисна спусъка. Екна дълъг откос с халосни патрони. В подножието на стълбището стояха двама войници с автомати, насочени нагоре. Изстрелите й произведоха очаквания ефект. Мъжете стреснато се обърнаха с лице към нея. Тя спря да стреля и се просна на земята. Екнаха нови два изстрела и войниците паднаха. Малоун се беше прицелил добре.
Стефани чу пистолетните изстрели и вдигна глава. Това беше нещо ново. До нея беше приклекнал Хенрик с готов автомат в ръце.
На втория етаж изскочиха още двама войници, оттатък мястото, на което лежеше мъртвият им другар.
Торвалдсен мигновено ги застреля. Тя започваше да променя мнението си за датчанина. Познаваше го като мълчаливец с изчезващи остатъци от съвест, но сега демонстрираше хладнокръвие и желание да свърши онова, което трябва.
Тя видя робота и долови металическото изщракване. Машината изскочи иззад ъгъла, точно зад двамата смъртно ранени войници. Куршумите бяха пробили кутията му. Моторът започна да трака и да вие като ранено животно. Хоботът му се прибра. После проклетата играчка избухна в пламъци.
91
Малоун чу изстрелите горе, последвани от някакво пропукване. Неестествено горещ въздух го лъхна в лицето. Разбра какво се е случило и напусна прикритието. Хукна към сводестата врата, следван от Касиопея. От горния етаж настъпваше стена от оранжеви пламъци, която погълна мраморния парапет и околните стени. Стъклата на високите прозорци се пръснаха от високата температура. Пламна и подът.
Стефани вдигна ръка да се предпази от горещата вълна. Роботът не експлодира, а по-скоро се изпари в нещо като миниатюрна атомна гъба. Тя отмести длан от очите си и видя как пламъците се разпростират във всички посоки, обхващайки като цунами стените, тавана, а дори и каменния под. Бяха само на петнайсет метра и бързо се приближаваха.