Този път Малоун не напусна горящата сграда с елегантността, с която го направи в Копенхаген. Дясното му рамо се заби в тревата, тялото му се претърколи. Или също падна тежко и започна да се търкаля, прикрил главата си с ръце. Касиопея хукна към тях, забравила за останалите си спътници. Виктор, Торвалдсен и Стефани бяха на няколко крачки от нея. Или бавно вдигна глава.
— Забавляваш ли се? — попита с усмивка тя.
— Също като теб — отвърна той. — Какво е станало с лицето ти?
— Изядох хубав бой, но все пак се смях последна.
Касиопея му помогна да стане и го прегърна.
— Вониш — отбеляза тя.
— Гръцки огън — ухили се той. — Последен вик на модата.
— Мен няма кой да ме погледне, така ли? — извика Малоун, надигнал се с болезнена гримаса от подстриганата трева. — Няма „здрасти“, няма „как си“, няма радост, че не съм се опекъл жив!
Тя поклати глава и пристъпи да го прегърне.
— В колко автобуса си се блъснала? — попита той, оглеждайки подутото й лице.
— Само в един.
— Ама вие познавате ли се? — изненадано попита Или.
— Срещали сме се.
Малоун забеляза Виктор и лицето му потъмня.
— Този какво търси тук?
— Може и да не повярваш, но той пак е на наша страна.
— Зовастина е мъртва — съобщи Стефани и посочи пожара, бушуващ на планинския склон.
— Ужасна трагедия — добави Виктор. — Хеликоптерът катастрофира пред очите на четирима от нейните милиционери. Вероятно ще й организират грандиозно погребение.
— А Даниълс ще трябва доста да се постарае новият върховен министър на Централноазиатската федерация да бъде по-приятелски настроен към Съединените щати — обади се Стефани.
Касиопея забеляза черни точици в небето, които бързо се приближаваха.
— Имаме си компания.
— Наши са — рече Малоун, напрегнал взор към небето. — Един „Апачи“ АН-64 и един „Блекхоук“.
Американските бойни хеликоптери направиха широк кръг над тях. Вратата на единия от тях се плъзна встрани и в отвора се появи познато лице. Едуин Дейвис.
— Превозват бойци от контингента в Афганистан — поясни Виктор. — Дейвис ме предупреди, че ще наблюдават ситуацията отблизо и ще бъдат готови да се намесят.
— Убийството на Зовастина по този начин май не беше добра идея — обади се Стефани.
Доловила мрачния тон на приятелката си, Касиопея рязко се обърна.
— Какво има?
— На борда на онзи хеликоптер бяха Линдзи и компютрите на Винченти — поясни Торвалдсен и направи крачка напред. — Ти още не знаеш, че Винченти е открил лекарство срещу СПИН. Разработил го е заедно с Линдзи, а резултатите са били вкарани в компютрите. Всички данни са били прехвърлени на външна памет, която е била у Винченти в момента на смъртта му. За съжаление устройството е останало там… — Датчанинът погледна към горящата сграда.
Касиопея забеляза лукавото изражение върху мръсното лице на Малоун и усмивката на Или. И двамата изглеждаха зле, но от тях се излъчваше чувство на триумф. Или пъхна ръка в джоба си, после я извади и разтвори пръсти. Върху дланта му лежеше миниатюрна флашпамет.
— Какво е това? — попита с надежда тя.
— Живот — отвърна Малоун.
94
Малоун оглеждаше с възхищение гробницата на Александър Велики. Малко след появата на Дейвис имението беше окупирано от отряд на специалните части, който обезоръжи без съпротива последните четирима войници на Зовастина. Лично президентът Даниълс бе одобрил операцията, която по думите на Дейвис едва ли щеше да срещне съпротива от страна на Федерацията. Зовастина беше мъртва. Предстояха промени.
На свечеряване, веднага след като бе осигурена надеждна защита на имението, всички те се изкачиха до езерцата и се гмурнаха в кафявото око. Включително Торвалдсен, който изгаряше от желание да види гробницата. Малоун предложи да го преведе през подводния тунел, но датчанинът се оказа изненадващо добър плувец, въпреки болестта и напредналата си възраст.
Донесоха допълнителни осветителни тела, свалени от хеликоптерите, и в момента гробницата беше ярко осветена. Малоун любопитно оглеждаше стената от гледжосани тухли, които въпреки хилядолетията бяха запазили ярката си окраска в синьо, жълто, оранжево и черно.
Или изследваше трите лъва, майсторски вградени в мозайката от разноцветни плочки.