После Касиопея насочи фенерчето си към насрещната стена. Лъчът се плъзна по конник с дълъг плащ през рамото и спря на изящно изработен бронзов бюст. Продълговатото лице с твърди черти излъчваше самоувереност, тесните процепи на очите гледаха някъде надалеч в пространството. Косата беше пригладена назад, леко накъдрена към раменете. Шията бе издължена. Излъчването бе на човек, който контролира света около себе си.
Александър Велики. Какъв контраст със смъртника в саркофага!
— Всички бюстове на Александър, които съм виждал, бяха реставрирани с гипс, най-вече носът, устните, веждите и косата — промълви Или. — Много малко са оцелели през вековете. Но този тук е автентичен и напълно запазен.
— Както и тялото — добави Малоун.
Касиопея се приближи до другия саркофаг и с усилие отмести капака. Вътре лежеше още една мумия, облечена по-скромно, но в същото състояние и с маска на лицето.
— Александър и Хефестион — промълви Торвалдсен. — Колко отдавна почиват тук!
— А ще останат ли? — попита Малоун.
— Това е изключителна археологическа находка — сви рамене Или. — Би било трагедия, ако остане в неизвестност.
Малоун забеляза, че вниманието на Виктор е привлечено от златната ракла, опряна до стената на гробницата. Скалата над нея беше изпълнена с гравюри, изобразяващи битки, колесници, коне и бойци, размахващи мечове. Непосредствено над раклата беше прикрепена златна македонска звезда. В центъра й имаше красиви листенца от синьо стъкло. Подобни розетки се виждаха и върху централната шина на раклата.
Виктор хвана капака от двете страни и го повдигна още преди Или да успее да го спре. Едуин Дейвис насочи лъча на фенерчето си надолу. Пред очите им блесна прекрасен златен венец с дъбови листа и жълъди, изваяни до последния детайл.
— Кралска корона! — ахна Или.
— Точно нея искаше Зовастина — подсмихна се Виктор. — Тя трябваше да бъде нейната корона. Щеше да бъде на седмото небе.
— Жалко, че хеликоптерът й катастрофира — сви рамене Малоун.
— Виктор — вдигна глава Стефани. — Ако ти омръзне да работиш на свободна практика, обади ми се.
— Ще имам предвид офертата ти — кимна той.
— Нарочно ми позволи да те победя при предишното ни посещение тук, нали? — втренчени се в него Малоун.
— Да — кимна Виктор. — Беше най-добре да си тръгнеш и ти дадох съответния шанс. Иначе не съм толкова лесен, Малоун.
— Ще го имам предвид! — ухили се Малоун, извърна се към саркофазите и попита: — Какво ще правим с тях?
— Чакали са хилядолетия, нека почиват още малко — отвърна Или. — В момента имаме друга работа.
Касиопея излезе последна от кафявото езерце в първата пещера.
— Линдзи каза, че бактерията в зеленото езерце може да се пие — каза Или. — Тя е безвредна за нас, но убива ХИВ вируса.
— Няма как да знаем дали е вярно — поклати глава Стефани.
— Вярно е — убедено отвърна Или. — Той беше откровен, защото искаше да си спаси живота.
— Разполагаме с диска — намеси се Торвалдсен. — Мога да събера най-добрите учени на света, за да получим бърз отговор.
— Александър Велики не е имал учени — поклати глава Или. — Той се е доверявал на света около себе си.
Касиопея се възхити на куража му. Самата тя беше носител на вируса вече повече от десет години и очакваше всеки момент да се разболее. Човек коренно променя живота си, когато знае, че някъде в него цъка бомба с часовников механизъм, която всеки момент може да срази имунната му система. Тя добре знаеше, че Или изпитва същото и се хваща за сламка. Но те бяха късметлии, защото можеха да си позволят лекарствата, които укротяват вируса. За разлика от милиони хора по света.
Тя се загледа в кафявото езерце с буквата Z, издълбана на дъното. В съзнанието й изплува текстът, който беше прочела в един от пергаментите. Евмен му казал къде е гробът на Александър: високо в планината — там, където скитите му разкрили тайната на живота. Пристъпи към зеленото езерце и се възхити на изящната буква H, издълбана на дъното.