Какво толкова, по дяволите, сви рамене Малоун.
— Нямам нищо против твоята компания.
Тя го хвана за ръка и тръгна напред. Но той не можеше да не й зададе един последен въпрос.
— Какво стана между теб и Или? Мислех си, че…
— Малоун!
Той знаеше какво ще последва и реши да я изпревари.
— Добре, добре. Млъквай и върви, нали?
Благодарности
Първо искам да благодаря на Пам Ейхърн — внимавайте, агент с ново блекбъри е опасно нещо. После на чудесните хора в Рандъм Хаус: Джина Чентрело, моята издателка (казвам го с голяма гордост); Либи Макгайър — за постоянната подкрепа; Марк Тавани, който отново предложи великолепни редакторски идеи; Синди Мъри, която винаги се радва, когато може да ме отпрати; Ким Хоуви, която някак успява да накара хората да ме търсят; Рейчъл Кайнд, която разпространява книгите по целия свят; Бек Стван, удивителен художник на корици; Каръл Лоуенстийн и накрая на всички служители от „Реклама и продажби“, без чиито усилия нищо нямаше да постигна.
Бих искал да спомена също и Вики Сатлоу, италианската ми литературна агентка; Мишел Бензони и жена му Лесли, които ни оказаха гостоприемство във Венеция; Кристина Кортезе, която ни разведе из базиликата „Сан Марко“ и ни предложи безценни идеи; всички от издателство „Норд“ в Италия, които са страхотен екип; и Дамарис Кориган, една прекрасна жена, която разпали въображението ми една вечер. Моите искрени благодарности към всички вас.
На брат ми Боб и съпругата му Ким; на Линдзи и Грант дължа, макар и закъсняла, специална благодарност.
И накрая тази книга е посветена на моята съпруга. Тя бе свидетел как историята се превърна от една груба идея в думи на хартия. През цялото време тя ме насочваше, критикуваше и окуражаваше.
Бележка на автора
Време е да разграничим фактите от творческата измислица.
Описаният в пролога начин за екзекуция действително е бил прилаган по времето на Александър Велики. Той наистина е заповядал да убият лечителя на Хефестион, но не по описания начин. Повечето исторически документи сочат, че това е станало чрез обесване.
Отношенията между Александър и Хефестион са били комплексни. Приятели, довереници, любовници — всяко от тези определения би прозвучало уместно. Съществуват исторически документи, които потвърждават отчаянието на Александър след преждевременната смърт на Хефестион. Други източници сочат, че погребението му се превръща в най-мащабния и скъп ритуал в историята дотогава. Разбира се, балсамирането на тялото и полагането му в тайна гробница (Глава 24) са творческа измислица.
Гръцкият огън (Глава 5) действително е съществувал. Формулата му е била ревниво пазена от византийските императори, но след падането на империята тя е загубена. И до днес химическите му съставки са неизвестни. Неутрализирането на гръцкия огън със солена вода е моя измислица. На практика той е бил използван като оръжие срещу кораби в открито море.
Древната и доста жестока игра бузкаши (Глава 7) се играе и до днес на територията на Централна Азия. Правилата, екипите и оборудването са описани коректно, включително фактът, че по време на тази игра често се дават жертви.
Централноазиатската федерация е измислица, но в Глава 27 са описани точно политико-икономическите условия в този регион. За съжаление тази земя открай време е бойно поле, а страните в региона се управляват от корумпирани правителства.
От книгата на Франк Холт „Александър Велики и загадката на слонските медальони“ аз научих за тези необикновени монети. В романа те са осем, но в действителност са много повече. Описанието им (Глава 8 и 9) е точно, с изключение на буквите ZH, които са моя измислица. Но в хода на този процес с удивление открих, че древните гравьори са използвали примитивни лупи, с чиято помощ практически биха могли да изработят подобни надписи.
От лингвинистична гледна точка буквосъчетанието ZH в буквален превод от старогръцки означава „живея“. Съществителното „живот“ се пише по друг начин: ΣΦП. Заради фабулата си позволих по-свободен превод. Що се отнася до термините на гръцки език, използвани тук, аз ги наричам „старогръцки“, но може би по-правилно е те да бъдат наричани „древногръцки“.
Свещеният отряд, който охранява Ирина Зовастина (Глава 12), е заимстван от най-храбрата бойна единица на гръцката армия. През 338 г. преди Христа Филип II и синът му Александър Велики избили до крак бойците му, сто и петдесет хомосексуални двойки от град Тива. В гръцката област Херонея и до днес се издига техен паметник.