Гробницата на Александър Велики в Централна Азия е изцяло плод на въображението ми, но предметите в нея (Глава 94) са заимствани от гробницата на баща му Филип II, открита от археолози през 1977 г. Напоследък обаче възникнаха съмнения относно самоличността на погребания в нея.
Политическото и историческото наследство на Александър продължава да е обект на разгорещени спорове. Дали е бил мъдър ясновидец, или жесток и безскрупулен завоевател? Репликите между Малоун и Касиопея в Глава 10 отразяват двете противоположни становища. На тази тема са написани много книги, но най-добрата от тях безспорно е „Александър Македонски: историческа биография“ от Питър Грийн. Задълбоченото изследване на Грийн доказва, че през целия си живот Александър се ръководи от мечтата за величие и слава. И легендата за тази мечта продължава да съществува, въпреки че могъщата му империя се разпада малко след неговата смърт. Доказателство за това безсмъртие е вярата, която той вдъхва на хората. Понякога светла и възвишена, понякога пагубна (както в случая с Ирина Зовастина). За Питър Грийн великият пълководец си остава загадка, а величието му прави окончателните оценки невъзможни. Той олицетворява неспокойния, неукротимия и вечно търсещ дух, личност, която далеч надраства собствените си забележителни постижения.
И накрая, самият Александър го е казал най-добре:
Усилията и рискът са цената на лаврите, но е прекрасно да живееш като храбрец и да умреш, оставяйки след себе си вечна слава.