— Аз съм чел „Подвизите на Александър“ — кимна Малоун. — Страхотна история.
— Но нищо повече. Александър е като крал Артур — човек, чийто истински живот е подменен с една романтична легенда. Днес той ни се представя като велик и добронамерен завоевател. Но всъщност е бил жесток агресор, отнел живота на стотици хиляди човешки същества и безмилостно разпилявал природните ресурси на завладените територии. Изпаднал в параноя и избил куп приятели, а голяма част от армията му била застигната от безсмислена смърт. Бил хазартен тип, залагал на карта собствения си живот и този на хората около него. Никаква романтика, нищо магическо.
— Не съм съгласен — поклати глава той. — Бил е велик военачалник, първият обединител на света. Походите му са били брутални и кървави, защото на война е така. Вярно, че е бил агресор, но светът е бил готов да бъде покорен. В политическо отношение е бил умен и съобразителен. Грък, който в крайна сметка става персиец. От това, което съм чел, той не е бил привърженик на национализма. И не бих го винил за това. След смъртта му неговите генерали си поделят огромната му империя. Така гръцката култура получава възможност да властва в продължение на столетия. Елинистичната епоха коренно променя западната цивилизация. И това става възможно благодарение на Александър.
От изражението на Касиопея личеше, че е на друго мнение.
— Старите ръкописи засягат именно това наследство — каза тя. — Тоест какво в действителност се е случило след смъртта на Александър.
— Ние знаем какво се е случило — възрази Малоун. — Империята му станала плячка на неговите военачалници, които приели ролята на откриватели и пазители на тялото му. До нас са достигнали множество различни версии за начина, по който всеки от тях се е опитвал да си присвои погребалната му процесия. Всички са искали да използват тленните му останки като символ на своята власт. Това е причината те да бъдат мумифицирани. Гърците изгаряли своите мъртъвци, но не и Александър. Тленните му останки трябвало да продължат да съществуват.
— В ръкописите се разглежда именно периодът между смъртта на Александър във Вавилон и пренасянето на тленните му останки в родината — каза Касиопея. — Той е продължил приблизително година и именно тя е важна за слонските медальони.
В стаята се разнесе приглушен звън. Малоун искрено се изненада, когато Хенрик извади от джоба си мобилен телефон и го приближи до ухото си. Торвалдсен ненавиждаше тези машинки и винаги се дразнеше, когато някой ги използва в негово присъствие.
— Толкова ли е важно? — тихо подхвърли той, поглеждайки към Касиопея.
— Чакаме това обаждане — отвърна с мрачно изражение тя.
— Затова ли си толкова весела?
— Може би не ти се вярва, но и аз имам чувства, Котън.
Той остана доста озадачен от язвителната забележка. По време на коледното й посещение в Копенхаген двамата прекараха няколко приятни вечери в „Кристиангаде“ — крайморското имение на Торвалдсен северно от града. Той дори й направи подарък — рядка книга за средновековните инженерни проекти, отпечатана през XVII век. Нейният реставрационен проект във Франция беше в пълен ход. Касиопея си беше поставила амбициозната задача да построи цял замък единствено с инструментите и материалите, използвани преди седемстотин години. Дори го беше поканила да посети строителната площадка през пролетта.
Торвалдсен изключи телефона и вдигна глава.
— Беше крадецът от музея — кратко обяви той.
— Откъде ти знае номера? — изгледа го Малоун.
— Гравирах го върху медальона. Целта беше да знае, че очакваме да се свърже с нас. Казах му, че ако иска да получи оригиналната декадрахма, ще трябва да я купи.
— А не се ли страхуваш, че може да те убие?
— Не, надяваме се да постъпи разумно.
— Как мислиш да го спреш?
— Ще разчитаме на твоята помощ — намръщено отсече Касиопея.
12
Виктор остави слушалката и се обърна към Рафаел, който беше изслушал разговора от мястото си до прозореца.
— Иска среща след три часа. В къща на крайбрежната магистрала, северно от града. — Вдигна слонския медальон от масичката и добави: — Знаели са, че ще задигнем монетата, и са се подготвили. Това е работа на много добър фалшификатор.