Гостът й стана.
— Това е запис на една от охранителните камери на пазара „Навой“. Те са много полезни за поддържането на реда и в борбата с престъпността, но същевременно ни помагат да държим под око враговете си. — Зовастина забеляза, че той разпозна лицата, и побърза да добави: — Да, Енвер. Това са твоите приятели, които се борят срещу Федерацията. Но аз съм в течение на плановете ви.
Тя добре познаваше философията на неговата партия. Преди комунистическия режим, когато казахите живеели предимно в юрти, жените били неразделна част от обществото, заемайки около една трета от политическите постове. Но в периода между съветската окупация и исляма те били тотално изолирани. Независимостта, постигната през 90-те, довела не само до икономическа депресия, но и до завръщането на жените в политическия живот.
— Реално ти не искаш връщане на старото, Енвер. Навремето, когато бродехме на воля из степта, обществото бе управлявано от жени. Ти искаш нещо друго и то се нарича политическа власт. Ако спомените за славното минало ще ти помогнат да се сдобиеш с нея, ти нямаш нищо против да ги използваш. В това отношение изобщо не си по-добър от мен.
— Ето какво мисля за теб! — извика той и се изплю в краката й.
— Това не променя нищо — сви рамене Зовастина и отново се обърна към екрана. — Още преди залез-слънце всеки от онези петимата ще бъде заразен така, както заразихме теб. Няма да разберат нищо, преди да им протече носът, да им се възпали гърлото или да получат главоболие. Тогава най-вероятно ще решат, че са настинали. Ти помниш тези симптоми, Енвер.
— Ти си точно толкова зла, колкото винаги съм си представял!
— Ако бях такава, щях да те оставя да умреш.
— Защо не го направи?
Тя натисна един бутон на дистанционното и смени каналите. На екрана се появи географска карта.
— Ето това постигнахме — доволно обяви Зовастина. — Обединена азиатска държава, приета от всички регионални лидери.
— Но не си направихте труда да поискате мнението на хората.
— Нима? За петнайсет години съществуване икономиката на страните членки постигна забележителен напредък. Построихме училища, жилища, пътища. Медицинското обслужване стана по-добро, инфраструктурата беше изцяло модернизирана. Електроснабдяване, вода и канализация — всичко това работи добре и няма нищо общо с периода на съветската власт. Прекратихме безмилостното ограбване на природните ни ресурси от руснаците, получихме инвестиции от международния бизнес в размер на стотици милиарди долари. Туризмът се развива с бързи темпове, а брутният ни вътрешен продукт нарасна с хиляда процента. Народът е доволен, Енвер.
— Нищо подобно.
— Е, няма начин всички да са щастливи. Нашата основна грижа е да задоволим нуждите на мнозинството. Така ни съветват и нашите приятели на Запад.
— Колко са хората, които притискаш като мен?
— Не са чак толкова много. Повечето сами виждат ползата от това, което правим за обществото. Аз споделям със своите приятели всичко: власт, богатство, политическо влияние. Ако ти или твоите приятели имате по-добра идея, готова съм да я изслушам. Но досега не сте предложили нищо. Жалката опозиция, към която принадлежиш и ти, просто иска да завземе властта, нищо друго.
— Лесно ти е да проявяваш щедрост, когато знаеш, че твоите бацили могат да ни отнесат за отрицателно време.
— Можех да те оставя да умреш и да си реша проблемите. Но това би било глупаво, Енвер. Грешка, която са допускали всички лидери по света: Хитлер и Сталин, римските императори и руските царе, а също така и всички европейски монарси. Те ликвидирали хората, които при нужда биха могли да им помогнат.
— Може би са били прави — поклати глава мъжът. — Живите врагове са опасни.
Усетила леката промяна в тона му, Зовастина бързо попита:
— Чувал ли си за Александър Велики?
— Разбира се. Един от най-големите древни завоеватели.
— Точно така. За дванайсет години той е завладял нашата територия, като преди това сложил ръка върху цяла Персия и Мала Азия — площ, която далеч надхвърля хилядолетните завоевания на Римската империя. Но как е управлявал своята империя Александър? Съвсем не с груба сила. Оставял властта в ръцете на регионалните лидери и така ги превръщал в приятели, готови да го подкрепят материално в бъдещите му походи. И разделял плячката с тях. Успехите му се дължат на факта, че знаел как да използва властта.