Трудно й беше да прецени дали има напредък, но забележката на казаха беше вярна. Тя наистина беше заобиколена от врагове, а последният опит за убийство все още беше в съзнанието й. Винаги се беше опитвала да елиминира опозицията или да я привлече на своя страна, но враговете й се раждаха буквално всеки ден. По всяка вероятност Александър беше станал жертва на своята параноя, но тя беше твърдо решена да не повтаря неговата грешка.
— Защо не се присъединиш към нас, Енвер?
Мъжът насреща й се замисли. Той очевидно не я харесваше, но в рапортите беше отбелязано, че този отличен пилот, който бе участвал в безброй безсмислени битки на съветските лидери, ненавиждаше много повече нещо друго.
Сега щеше да провери дали наистина е така. Тя посочи екрана, на който бяха очертани границите на Пакистан, Афганистан и Иран.
— Тези държави са проблем за нас.
Веднага отбеляза, че той споделя мнението й.
— Какво възнамеряваш да предприемеш срещу тях? — погледна я с интерес казахът.
— Мисля да ги ликвидирам.
14
Копенхаген, 8:30 ч.
Малоун погледна към къщата. Преди половин час тримата бяха напуснали книжарницата и бяха поели по крайбрежната магистрала на север. На десетина минути от имението на Торвалдсен излязоха от магистралата и спряха пред скромна едноетажна постройка, сгушена сред крайбрежната горичка. Стените под стръмния покрив бяха облицовани с дъски, а край тях цъфтяха нарциси и зюмбюли. Сиво-кафявите води на Йоресунд се плискаха върху каменистия бряг на петдесетина метра от нея.
— Май не е нужно да питам кой е собственикът — промърмори той.
— Напълно е изоставена — обясни Торвалдсен. — Купих я евтино, защото граничи с имота ми. Но мястото на брега е уникално.
Малоун се съгласи. Парцелът наистина беше първокласен.
— И кой би трябвало да живее тук?
— Как кой? — засмя се Касиопея. — Собственикът на музея, разбира се.
Настроението й видимо се беше подобрило, макар че двамата с Торвалдсен все още бяха напрегнати. Преди да напуснат града, Малоун се беше преоблякъл и бе измъкнал изпод леглото старата си берета. От местната полиция на два пъти бяха настояли той да предаде пистолета, но Торвалдсен използва връзките си с датския премиер, за да блокира и двата опита да му отнемат оръжието. През последната година често му се беше налагало да го използва и това сериозно го безпокоеше, тъй като една от причините да си подаде оставката беше именно желанието да престане да ходи въоръжен.
Влязоха в къщата. Слънцето с мъка си пробиваше път през замъглените от солта стъкла на прозорците. Макар че представляваше смесица от стари и нови вещи и странна комбинация на стилове, мебелировката бе приятна. Иначе къщата наистина се нуждаеше от голям ремонт.
Касиопея направи кратка обиколка из помещенията, а Торвалдсен се отпусна на канапето с шарена дамаска.
— Всички експонати в музея бяха копия — обясни той. — Веднага след като го купих, изнесох оригиналите. Не бяха кой знае колко ценни, но все пак не биваше да бъдат унищожени.
— Създал си си доста работа.
— Залогът е голям — обади се Касиопея, която се беше върнала в стаята.
На мен ли го казваш, въздъхна безмълвно Малоун.
— Докато чакаме някой да дойде и да ни гръмне — най-вероятно онзи, с когото разговаря по телефона преди три часа, — бих искал да чуя защо им дадохме толкова много време за подготовка — рече на глас той.
— Знам какво правя — отвърна Торвалдсен.
— Какво им е толкова важното на тези медальони?
— Какво знаеш за Хефестион? — попита вместо отговор Торвалдсен.
— Най-близкият приятел на Александър и вероятно негов любовник — отвърна Малоун. — Умрял е няколко месеца преди него.
— Нали си спомняш за пергамента в Самарканд? — попита Касиопея. — На практика той съдържа някои факти, които до този момент не са били известни на историята. Ние знаем, че Александър е изпитвал силно чувство за вина след смъртта на Хефестион и е заповядал екзекуцията на личния му лекар Главк, който е бил разкъсан от две огънати към земята дървета.
— С какво е заслужил тази участ бедният доктор?
— Не успял да спаси Хефестион — отвърна Торвалдсен. — По всичко личи, че Александър е притежавал някакъв лек. С негова помощ се е спасил от същата треска, която отнесла Хефестион. В ръкописа тя е отбелязана само като „отварата“. Но има и някои интересни подробности.