Касиопея извади прегънат лист хартия от джоба си. — Прочети какво пише тук.
Екзекуцията на Главк е срам за царя. Лекарят няма вина. Той е предупредил Хефестион да не яде и да не пие, но той обаче не го е послушал. Ако се беше въздържал, щеше да си осигури времето, необходимо за лечението му. Вярно, че Главк не е имал запас от отварата, защото делвата му се счупила само няколко дни преди случката. Но той поръчал нова, която очаквал да пристигне от изток. Няколко години по-рано, по време на войната срещу скитите, Александър получил болки в корема. След сключването на примирие скитите му предоставили отварата, която отдавна използвали като лек срещу много болести. За нея знаели само Александър, Хефестион и Главк, но веднъж лечителят си позволил да даде чудотворната течност на своя помощник, който бил много болен. Гърлото му било силно подуто и с огромни налепи, които му пречели да преглъща. При всяко вдишване и издишване от устата му излизала мътна пяна, а тялото му било изцедено до крайност и покрито с рани. Но още на другия ден, след като изпил отварата, човекът оздравял. Главк споделил с него, че вече няколко пъти лекувал Александър с отварата, включително при един случай, когато бил на крачка от смъртта. Помощникът му дължал живота си, но бил безсилен да го спаси от гнева на Александър. От стените на Вавилон той безпомощно гледал как дърветата разкъсали тялото на спасителя му. После Александър се върнал в града, извикал при себе си помощника и го попитал дали знае за отварата. Потресен от ужасната смърт на Главк, човекът казал истината. Царят му заповядал да си държи езика зад зъбите. Десет дни по-късно Александър бил на смъртно легло, повален от същата треска, която отнесла Хефестион. Докато неговите приближени и военачалници го молели за указания, той прошепнал да му донесат отварата. Но помощникът отказал, спомняйки си за Главк. Устните на царя се разтеглили в горчива усмивка, а помощникът го гледал с удоволствие как умира, въпреки че можел да го спаси.
— Случката е педантично записана от дворцовия летописец — каза Касиопея. — Той също изгубил близък човек. Четири години по-рано Александър издал заповед за екзекуцията на Калистен, племенника на Аристотел. Той бил дворцов летописец до пролетта на 327 година преди Христа, когато бил обвинен в заговор за убийството на Александър. По същото време параноята на пълководеца достигнала опасни размери и той осъдил Калистен на смърт. Според редица източници Аристотел никога не простил на Александър.
— Говори се дори, че именно Аристотел доставил отровата, причинила смъртта на Александър — допълни Малоун.
— Царят не е бил отровен — намръщено възрази Торвалдсен. — Пергаментът категорично го доказва. Александър е умрял от инфекция, най-вероятно малария. Няколко седмици преди заболяването си той е водил сражение в блатиста местност. Разбира се, няма как да бъдем сигурни. Но лековитата отвара го излекувала веднъж, а също така помогнала и на помощника.
— Обърни внимание на симптомите — добави Касиопея. — Треска, подуване на врата, умора, рани по тялото. Всичко това свидетелства за наличието на вирус. Но помощникът бил напълно излекуван от споменатата течност.
Малоун не беше впечатлен.
— Човек не бива да вярва безрезервно на ръкопис отпреди две хиляди години — възрази той. — Никой не може да твърди, че е автентичен.
— Автентичен е — тръсна глава Касиопея.
Той я погледна очаквателно.
— Моят приятел беше експерт. А техниката, която използваше, бе истинско изкуство, неподдаващо се на заблуди.
— Александър е знаел, че за тялото му ще се води битка, Котън — намеси се Торвалдсен. — Малко преди смъртта си той е казал, че неговите благородни приятели ще водят истинска погребална битка за тялото му. И тези думи са документирани.
Малоун се обърна към Касиопея и попита:
— Ти каза, че твоят приятел в музея бил експерт. Защо използва минало време?
— Защото е мъртъв.
Той моментално разбра на какво се дължи болката в гласа й.
— Бяхте ли близки?
Младата жена не отговори.
— Мисля, че можеше да ми кажеш — подхвърли той.
— Не можех!
Думите й го шибнаха като камшик.
— Достатъчно е да обобщим, че интригата включва и издирването на тялото на Александър — намеси се Торвалдсен.