— Разбира се — кимна по-възрастният мъж.
— Как се казвате?
— Да речем, Птолемей.
— Такива е имало много — ухили се Виктор. — Кой от всичките?
— Първият. Най-дръзкият пълководец на Александър. След смъртта му си поискал Египет. Умен мъж. Наследниците му са го владеели в продължение на столетия.
— Но в крайна сметка били разбити от римляните — поклати глава Виктор.
— Също като моя музей — кимна Торвалдсен. — Нищо не е вечно.
Виктор пристъпи към прашния перваз. Мъжът с пистолета пазеше на вратата. Един миг щеше да бъде достатъчен. Застана в светлия правоъгълник, обърна се с гръб към тях и направи своя ход.
Касиопея видя младежа, който се появи от горичката зад къщата. Беше слаб и жилав, с гъвкава походка, която й беше позната. Лицето му не й говореше нищо, но тя беше сигурна, че е един от крадците, които подпалиха музея.
Младежът бързо се насочи към колата на Торвалдсен. Придвижваше се предпазливо, но не беше особено внимателен. Като човек, който знае, че разполага с няколко хода напред. Тя остана напълно неподвижна, докато гледаше как младежът последователно забива ножа си в задните гуми на колата, а после спокойно се оттегля.
Малоун успя да забележи подмяната. Виктор беше прехвърлил лупата в дясната си ръка, докато медальонът остана в лявата. Но когато лупата отново се вдигна пред очите му и изследването беше възобновено, медальонът вече беше в дясната му ръка, а палецът и показалецът на лявата ловко се увиха около монетата. Не беше зле. Особено в комбинация с придвижването към прозореца и търсенето на най-добрата светлина. Перфектна маневра за отвличане на вниманието.
Малоун извърна очи към Торвалдсен, който леко кимна. И той беше забелязал манипулацията. Вдигнал монетата на светлината, Виктор внимателно я оглеждаше с лупата. Торвалдсен леко поклати глава, което означаваше „ще го пропуснем“.
— Доволен ли си? — отново попита Малоун.
Виктор прехвърли лупата в лявата си ръка и я пусна в джоба си заедно с истинския медальон. После вдигна монетата в ръката си — най-вероятно копието от музея.
— Истинска е — обяви той.
— Струва ли петдесет хиляди евро? — попита Торвалдсен.
— Да — кимна Виктор. — Кажете къде да ви преведа парите.
— Утре пак ще се обадите на номера, изписан върху онази монета. Ние ще уредим останалото.
— Остави я обратно в кутийката — обади се Малоун.
Виктор се насочи към масата.
— Вие двамата играете странна игра — промърмори той.
— Не е игра — отвърна Торвалдсен.
— Петдесет хиляди евро?
— Както вече споменах, вие унищожихте музея ми.
Малоун забеляза увереността в напрегнатия поглед на Виктор. Този човек беше започнал играта, без да познава противника си, а това винаги беше опасно.
Но се оказа, че Малоун бе допуснал доста по-сериозна грешка, убеждавайки себе си, че само двамата му приятели знаеха за какво става въпрос.
18
Провинция Синдзян, Китай, 15:00 ч.
Зовастина гледаше през прозорчето как хеликоптерът напуска въздушното пространство на Федерацията и навлиза в западната част на Китай. Някога този район беше плътно запечатаната задна врата на Съветския съюз, охранявана от огромна армия. Днес границата беше отворена за свободно преминаване и търговия. Китай беше сред първите държави, които официално признаха Федерацията, и двете страни подписаха договор за сътрудничество.
Провинция Синдзян заемаше шестнайсет процента от територията на Китай. В голямата си част планинска и пустинна, тя беше изключително богата на природни ресурси и напълно различна от останалите части на страната. Тук влиянието на комунизма бе слабо, а на исляма — много силно. Наричана някога Източен Туркестан, тя беше свързана повече с Централна Азия, отколкото със Средното царство.
Венецианската лига поддържаше близки отношения с китайците и това беше една от причините за присъединяването на Зовастина към групата. Великата икономическа експанзия на Запада беше стартирала преди пет години, когато Пекин започна да налива милиарди в инфраструктурата и развитието на Синдзян. Членовете на Лигата бяха подписали много договори за развитието на нефтохимическата промишленост, рудодобива, машиностроенето, пътното и жилищното строителство. Те имаха многобройни приятели в китайската столица, тъй като там разбираха езика на парите не по-зле от навсякъде другаде по света. А Зовастина не се колебаеше да използва тези връзки за политически цели.