Тя отлично знаеше какво ще се случи, изключи монитора и бързо напусна скривалището си.
Виктор застина в очакване. Предстоеше му да провери дали правилно е предвидил всичко. Колата остана зад близкия завой, а той зае позиция зад ствола на едно дърво, откъдето имаше отлична видимост към къщата.
— Няма къде да ходят с две спукани гуми — каза Рафаел.
Виктор знаеше, че жената е някъде наблизо.
— Не се издадох — добави партньорът му. — Действах, сякаш съм на пост и не подозирам нищо.
Точно според инструкциите.
Виктор бръкна в джоба си и извади медальона, който беше успял да открадне. Заповедта на министър Зовастина беше ясна: да приберат всички медальони. Бяха открили пет, оставаха още три.
— Как се държаха? — попита Рафаел.
— Озадачаващо.
И наистина беше така. Беше предвидил всичките им действия подозрително лесно. Именно това го безпокоеше.
От горичката изскочи познатата стройна жена. Тя със сигурност беше видяла срязаните гуми и сега бързаше да съобщи новината на сънародниците си. Той със задоволство установи, че отново се е оказал прав. Но защо не беше направила опит да предотврати обездвижването на автомобила? Дали й бяха заповядали само да наблюдава? Забеляза, че държи нещо в ръката си. Малко и правоъгълно. Съжали, че не си носи бинокъла. Рафаел бръкна в джоба си и извади предавателя.
— Още не — докосна ръката му Виктор.
Жената спря да огледа пробитите гуми, после забърза към къщата.
— Да й дадем малко време.
Бяха се появили тук още преди три часа, веднага след като уговориха срещата. Внимателният оглед ги увери, че къщата е празна. Това им позволи да заложат заряди от гръцки огън под повдигнатите основи и на верандата. Но този път щяха да го възпламенят с помощта на радиосигнал.
Жената изчезна зад вратата. Виктор преброи до десет и се приготви да отмести ръката си от рамото на Рафаел.
Малоун се настани в лодката до Торвалдсен.
— Какви неприятности има Касиопея? — попита той.
— Къщата е минирана с гръцки огън. Дошли са тук преди нас и са се подготвили. След като успяха да се сдобият с медальона, Виктор няма никакво намерение да ни остави живи.
— А сега чакат и Касиопея да влезе вътре, така ли?
— Така мисля. Остава да видим дали и те са на същото мнение.
Касиопея затвори входната врата и се понесе напред. Това беше най-рискованата част от операцията. Можеше само да се надява, че крадците ще й дадат няколко секунди, преди да задействат детонатора. Нервите й бяха опънати докрай, умът й препускаше, меланхолията беше отстъпила място на адреналина. В музея Малоун беше усетил безпокойството й и веднага бе разбрал, че нещо не е наред. И наистина беше така. Но сега нямаше време да мисли за това. Край на емоциите за нещо, което беше безсилна да промени. В момента единствената й цел беше да се добере до задната врата.
Изскочи навън. Малоун и Торвалдсен чакаха в лодката. Къщата блокираше гледката към пристана между скалите. Ръката й все още стискаше портативния монитор. Шейсет метра до водата.
Тя скочи от дървената платформа.
Малоун видя как Касиопея изскочи от къщата и се понесе към тях.
Петнайсет метра. Десет.
Разнесе се приглушен тътен, последван от странно свистене. Къщата пламна като факла. Огънят обхвана основите, от прозорците лумнаха пламъци и светкавично плъзнаха към покрива. Също като гълтачите на огън, помисли си Малоун. Без експлозия. Мигновено възпламеняване. Тотално и всепоглъщащо, особено при отсъствието на солена вода.
Касиопея дотича по тясното мостче и скочи в лодката.
— Този път се размина на косъм — отбеляза Малоун.
— Лягай долу! — задъхано заповяда тя.
Привели се ниско над борда, те гледаха как Касиопея включва видеоприемника. На екрана изплува спряла кола. В нея се качиха двама мъже. Единият беше Виктор. Колата потегли и изчезна от монитора. Касиопея натисна някакъв бутон. Колата отново се появи, този път на входа на магистралата.
Торвалдсен доволно цъкна с език.
— Номерът май мина — обяви той.