Тя не разбра дали това е обикновена глупост, или този тип просто се беше надрусал.
— А какво ще кажеш, ако аз се заема с тази работа?
Той сепнато я погледна, в очите му се появи подозрение.
— Уверявам те, че дойдох подготвена — съобщи му с равен глас Стефани.
22
Копенхаген, 19:45 ч.
Малоун довършваше вечерята си в кафе „Норден“ — заведение на два етажа, с изглед към сърцето на Хьобро Плац. Времето се беше развалило, хладният априлски дъжд обливаше плочите на пустия градски площад. Но на него му харесваше. Беше се настанил удобно до отворения прозорец на втория етаж и се наслаждаваше на дъжда.
— Благодаря ти за помощта днес — подхвърли през масата Торвалдсен.
— Защото почти ни взривиха, и то на два пъти? — вдигна вежди Малоун. — Стига, нали за това са приятелите?
Довърши гъстата доматена супа, която беше специалитет на заведението и беше изключително вкусна. Имаше куп въпроси, но беше сигурен, че отговорите на Торвалдсен щяха да идват мъчително, на час по лъжичка.
— В къщата Касиопея спомена, че знаете къде се намират тленните останки на Александър Велики. Как е възможно?
— Научихме доста неща по въпроса.
— От приятеля на Касиопея в самаркандския музей?
— Повече от приятел, Котън.
Малоун вече знаеше, че е така.
— Кой е той?
— Казва се Или Лунд. Израснал е тук, в Копенхаген. Със сина ми Кай бяха приятели.
Малоун долови мъката в гласа на приятеля си и сърцето му се сви. Той самият беше в Мексико Сити, когато убиха сина на Торвалдсен. Успя да разкрие и залови стрелците, но един куршум улучи и него. Ужасно е да загубиш детето си. Не искаше дори да си помисли, че това можеше да се случи и с Гари, петнайсетгодишния му син.
— Кай мечтаеше да служи на страната си, докато Или предпочете историята. Защити докторат и стана експерт по древногръцка история. Работил е в няколко европейски музея, преди да замине за Самарканд. Там разполагат с великолепна колекция, а Централноазиатската федерация има специална програма за насърчаване на науката и изкуството.
— Как са се запознали?
— Аз ги запознах преди три години. Бях убеден, че ще бъде добре и за двамата.
— И какво стана? — попита Малоун, отпивайки глътка от чашата си.
— Той умря. Преди по-малко от два месеца. Касиопея го понесе изключително тежко.
— Обичаше ли го?
— Тя умее да прикрива чувствата си — сви рамене Торвалдсен. — Проявява ги твърде рядко.
Но съвсем наскоро не бе успяла да ги прикрие, помисли си Малоун. Тъга при вида на горящия музей, мрачен поглед, насочен някъде далеч над канала, начинът, по който очите й избягваха неговите. Без думи, но поведението й казваше всичко.
Малоун зададе въпросите си веднага след като лодката им опря в пристана на Кристиангаде, но Торвалдсен обеща да му отговори вечерта. После една кола върна Малоун в Копенхаген, където той успя да подремне и дори да поработи в книжарницата. На два пъти отскочи до историческия раздел и намери няколко книги за Гърция и Александър Велики. Но през цялото време си мислеше за думите, изречени от Торвалдсен: Касиопея се нуждае от помощта ти.
Сега започваше да проумява.
Насочи поглед към пустия площад точно навреме, за да види как Касиопея излиза от книжарницата му и хуква под дъжда, притиснала найлонов плик под мишница. Преди около половин час й беше дал ключа, за да използва компютъра и телефона.
— Местонахождението на гроба на Александър е тясно свързано с ръкописите, открити от Или — каза Торвалдсен. — Той пръв помоли Касиопея да издири слонските медальони. Но когато се заловихме с тази работа, разбрахме, че някой вече ни е изпреварил.
— По какъв начин Или е свързал ръкописа с медальоните?
— Станало е в Самарканд, след като изследвал една от монетите и открил миниатюрните букви ZH. Те имали връзка с ръкописа. След смъртта на Или Касиопея реши да продължи делото му.
— И потърси помощта ти?
— Която нямаше как да й откажа — обясни Торвалдсен.
Малоун се усмихна. Колко от приятелите му можеха да купят цял музей, да изработят дубликати на всички експонати в него, а после да го оставят да изгори? Фигурата на Касиопея изчезна под прозоречния перваз. Входната врата се захлопна, стъпките й прозвучаха по стълбите за горния етаж.