Нещо, което не й се беше случвало от години.
— През зимата на 321 година преди Христа, близо година след смъртта на Александър, погребалната процесия най-после потеглила към Вавилон — поднови разказа си тя. — По това време Пердика вече бил решил да погребат покойния владетел в Македония, което било в разрез с предсмъртното желание на Александър да бъде погребан в Египет. Но тази страна вече била под управлението на Птолемей, друг от неговите генерали, който я обявил за своята част от империята. Пердика бил регент настойник на невръстния Александър IV, а според македонските закони новият владетел бил длъжен да осигури достойно погребение на предшественика си…
— Което означавало, че ако Александър бъде погребан в Египет, Птолемей щял да получи повече права върху трона от регента — довърши вместо нея Малоун.
— Точно така — кимна Касиопея. — По онова време господствало поверието, че ако царят не бъде погребан на македонска земя, родословието му се прекъсва. Но в случая наследството на трона било прекъснато, макар че Александър бил погребан в Македония.
— Чел съм нещичко за това — кимна Малоун. — Птолемей отвлякъл погребалната процесия на територията на днешна Сирия и прехвърлил тленните останки на Александър в Египет. Пердика направил два опита да прекоси Нил и да нахлуе в Египет, но бойците му се разбунтували и го убили с копията си.
— След което Птолемей неочаквано отказал регентството, предложено му от армията — добави Торвалдсен. — Би могъл да стане владетел на цялата империя, но той предпочел да си остане в Египет. Странно, нали?
— Може би не е искал да бъде цар. От това, което съм чел, по онова време е имало толкава много предателства и цинизъм, че никой не е оцелявал за дълго. Убийствата са били неразделна част от политическия живот.
— По всяка вероятност Птолемей е знаел нещо, което е било тайна за останалите — подхвърли Касиопея и веднага забеляза интереса в очите на Малоун. — Че тялото в Египет не е принадлежало на Александър.
— О, чел съм и тази версия — усмихна се Малоун. — Според нея Птолемей подменил трупа на Александър с този на обикновен мъртвец, след което спокойно позволил на Пердика и поддръжниците му да го отвлекат. Но това са само слухове, без каквито и да било доказателства.
— Имам предвид нещо съвсем различно — поклати глава тя. — То е подробно описано в пергамента, открит от Или. Тялото, изпратено за погребение на изток през 321 година, не е било на Александър. Подмяната е станала още във Вавилон, година по-рано. Самият Александър бил погребан на място, известно на малцина. И те добре са опазили тайната: цели две хиляди и триста години.
От екзекуцията на Главк бяха изтекли три дни. Разкъсаното му тяло остана извън стените на Вавилон и се превърна в плячка на дивите животни, които все още оглозгваха костите му. Но яростта на царя не стихна. Той продължаваше да бъде избухлив, подозрителен и нещастен. В един момент извика личния си секретар и заяви, че скоро ще умре. Това изявление смая Евмен, който не можеше да си представи света без Александър. Царят поясни, че боговете са нетърпеливи и времето му на земята изтича. Евмен почтително го изслуша, но не му повярва. Александър от дълго време се смяташе за смъртен наследник на Зевс, а не на Филип. Фантастично твърдение, разбира се, но след великите му завоевания мнозина повярваха в него. После Александър спомена Роксана и детето в утробата й. В случай че бъдеше момче, то щеше да има всички основания да претендира за трона, но царят си даваше сметка, че гърците няма да приемат владетел с чужда кръв. Каза на Евмен, че неговите военачалници ще се сборичкат за останките от империята, но той не желаеше да участва в тази борба. „Нека сами определят съдбата си“ отсече той. После сподели с Евмен, че желае да бъде погребан при Хефестион. Като Ахил, който пожелал прахът му да бъде смесен с този на неговия любим. „Ще изпълня желанието ти — каза Евмен. — Прахът ти ще бъде смесен с неговия.“ Но Александър поклати глава: „Не, искам да бъдем погребани заедно“. Евмен, който бе видял с очите си огромната погребална клада на Хефестион, попита как е възможно това. Тогава Александър му призна, че изгореното тяло във Вавилон не било на Хефестион. Още през есента заповядал да го балсамират и да го отнесат до вечния му дом. Александър желаеше същото и за себе си. „Искам да бъда мумифициран — заповяда той. — И да бъда пренесен на място с чист въздух.“ Накара Евмен да се закълне, че ще изпълни желанието му в пълна тайна. Позволи му да използва помощта само на двама души, които назова поименно.