Малоун отмести очи от екрана. Дъждът навън се усилваше.
— Къде са го отнесли? — попита той.
— Нещата са много объркани — въздъхна Касиопея. — Според Или ръкописът датира от около четирийсет години след смъртта на Александър. — Протегна ръка към компютъра и превъртя няколко страници. — Прочети това. Друг откъс от Йероним от Кардия.
Колко жалко, че Александър Македонски, най-великият от царете, ще лежи в никому неизвестен гроб. Макар че сам бе пожелал вечното спокойствие, подобна съдба не е подходяща за владетел като него. По отношение на своите приближени Александър се оказа прав. Генералите се изпокараха помежду си и започнаха да избиват всеки, който им се изпречеше на пътя. Най-голям късмет сред тях имаше Птолемей, управлявал Египет в продължение на трийсет и осем години. През последната година от своето управление той научи, че пиша тази хронология, и ме покани в двореца си в Александрия. Знаеше, че съм близък приятел с Евмен, и прочете с интерес написаното досега. После потвърди, че тялото, погребано в Мемфис, не е на Александър, и подчерта, че го знае още от времето, когато бе нападнал погребалната процесия. Години по-късно любопитството му го принудило да изпрати хора да разследват случая. Повиканият в Египет Евмен потвърдил, че Александър е погребан на място, което знаел единствено той. По онова време гробницата в Мемфис вече била превърната в храм. „И двамата сме се сражавали редом с Александър и с радост бихме дали живота си за него — казал му Птолемей. — Затова вечният му дом не бива да остане тайна.“ Обзет от угризения и усетил искреността на Птолемей, Евмен му казал къде е гробът на Александър: високо в планината — там, където скитите му разкрили тайната на живота. Малко по-късно Евмен умрял. Птолемей си спомни какво му отговорил Александър, когато го попитал на кого оставя царството. „На най-умния“, отвърнал той. Ето какво ми каза после Птолемей:
„А ти, любителю на приключенията, ще чуеш безсмъртния ми глас, който макар и далечен, ще прозвучи ясно в ушите ти.
Вдигни платна и отплавай към столицата, основана от бащата на Александър, и закриляна от мъдреците.
Докосни най-съкровената същност на златната илюзия. Раздели феникса.
Размерите на гроба се определят от живота.
Но внимавай, защото ще имаш само един шанс за успех.
Изкачи стената, издигната от Бога. Когато стигнеш горе, погледни кафявото око и тръгни към далечното убежище.“
После Птолемей ми подаде сребърен медальон, върху който бе изсечен Александър в битка със слоновете. Каза, че лично е заповядал да изсекат тези монети за прослава на битката. А после добави да се върна при него, след като разгадая думите му. Но само месец по-късно Птолемей умря.
25
Самарканд, Централноазиатска федерация, 23:50 ч.
Зовастина внимателно почука на бялата лакирана врата. Отвори й запазена жена на около шейсет с внушителна осанка и посивели коси. Както обикновено Зовастина не изчака да бъде поканена.
— Будна ли е? — попита тя.
Жената кимна и я пропусна в коридора.
Къщата се издигаше сред гориста местност в източните покрайнини на града, отвъд редицата ниски сгради и живописни джамии — район, който се превръщаше в модерен квартал, след като десетилетия наред бе охраняван от руските стражеви кули. Просперитетът на Федерацията бе довел до възникването на средна и висша класа, чиито представители строяха именията си тук. Тази къща беше построена преди десетина години и принадлежеше на Зовастина, но тя практически не беше живяла в нея, предпочитайки да я отстъпи на любовницата си.
Очите й пробягаха по луксозното обзавеждане. Белите порцеланови фигурки, подарък от президента на Франция, бяха подредени в изящно резбован шкаф в стил „Луи XV“. Просторната всекидневна имаше окачен таван, а върху лъскавия паркет беше изпънат красив украински килим, също подарък. В дъното на продълговатото помещение висеше голямо немско огледало, пердета от тафта покриваха част от високите прозорци.
Всеки път, когато стъпваше върху мраморните плочи на коридора, в съзнанието й изникваха спомените отпреди шест години, когато се беше насочила към затворената врата в дъното. В спалнята бе заварила Карин, просната под голото тяло на къдрокос мъж с тесни рамене и жилести ръце. Все още чуваше възбудените им стенания, пред очите й изплуваха екзалтираните движения на преплетените им тела. Останала до вратата, тя търпеливо бе изчакала да бъде забелязана.