— Затова ли продължаваш да идваш тук? — дрезгаво прошепна тя. — За да се увериш, че съм сбъркала?
— Ти наистина сбърка.
— Ще се пукнеш от злоба!
— От кого го чувам? От човек, който е изцяло в плен на собствената си злоба?
— Внимавай, Ирина. Нямаш представа точно кога съм се заразила и имаш всички шансове да споделиш моето нещастие.
— Вече се изследвах.
— Кой доктор е имал глупостта да го направи? — язвително се усмихна Карин, но кашлицата бързо превърна усмивката й в болезнена гримаса. — Дали още е жив, за да разкаже онова, което знае?
— Не ми отговори на въпроса. Струваше ли си?
Изпитото лице на Карин се разкриви в подобие на усмивка.
— Вече не можеш да ми заповядваш — прошепна тя.
— Сама се върна и поиска помощ. И аз ти помагам.
— Аз съм затворничка.
— Можеш да си тръгнеш когато пожелаеш — отвърна Зовастина, замълча за миг и добави: — Защо не ми кажеш истината?
— А каква е истината, Ирина? Че ти си лесбийка и че любимият ти съпруг го е знаел. Но ти никога не говориш за него.
— Той е мъртъв.
— Много навременна автомобилна злополука. Колко пъти си проявявала подобно „съчувствие“ към твоите хора?
Тази жена знаеше твърде много за личния й живот, което едновременно я дразнеше и привличаше. Чувството за интимност и желанието да споделят бяха в основата на тяхната връзка. Преди време само тук можеше да си позволи да бъде искрена.
— Когато се ожени за мен, той прекрасно знаеше какво рискува — отвърна Зовастина. — Но и той беше амбициозен като теб и не обръщаше внимание на капаните. А аз бях тази, която ги залагаше.
— Сигурно е много трудно да живееш в лъжа.
— Но ти живя точно така.
— Не, Ирина — поклати глава Карин. — Аз познавам себе си. — Думите очевидно я лишиха от сили и тя се опита да си поеме дълбоко въздух, преди да добави: — Защо просто не ме убиеш?
В горчивината в гласа й прозвуча предишната Карин. Но Зовастина не искаше да отнеме живота на тази жена, а обратното — да я спаси. Съдбата не бе дала шанс на Ахил да спаси своя Патрокъл. Невежеството беше отнело голямата любов на Александър Велики. Но тя не искаше да стане жертва на същите грешки.
— Наистина ли мислиш, че някой заслужава това? — попита Карин и рязко дръпна нощницата. По чаршафите се посипаха седефени копченца. — Погледни гърдите ми, Ирина!
Гледката беше болезнена. След завръщането на Карин Ирина беше чела много за СПИН и вече знаеше, че болестта поразява хората по различен начин. Някои получаваха вътрешни увреждания — слепота, колит, опасна за живота диария, възпаление на мозъка, туберкулоза и — в най-тежките случаи — пневмония. Други ставаха жертва на кожни заболявания: покриваха се с ракови язви, предизвиквани от саркома на Капоши, поразяваше ги херпес симплекс или кожата им просто се стопяваше дотам, че епидермисът прилепваше направо в костта. По всичко личеше, че Карин страдаше от комбинация от най-често срещаните последствия на болестта.
— Помниш ли колко бях красива? Помниш ли прекрасната ми кожа? Някога ти обожаваше тялото ми.
Зовастина помнеше, и то много добре.
— Покрий се — сухо заповяда тя.
— Не можеш да ме гледаш, нали?
Тя не отговори.
— Диарията разкъсва червата ти, Ирина. Не можеш да спиш, стомахът ти е свит на топка. Всеки ден чакаш да ти се лепне някоя нова инфекция. Това е ад!
Зовастина си спомни жената, която изхвърлиха от хеликоптера. Беше заповядвала отстраняването на безброй политически опоненти, беше успяла да изгради Федерацията с помощта на тайна кампания на унищожение чрез биологично оръжие. Но докато това не означаваше нищо за нея, смъртта на Карин беше нещо различно. Беше причината, поради която й позволи да остане и да й осигурява лекарствата, които поддържаха живота й. Беше излъгала студентите. Ето я истинската й слабост. Може би единствената.
— Виждам го в очите ти в мига, в който се появиш — болезнено се усмихна Карин. — Ти ме обичаш. — Костеливите й пръсти се вкопчиха в ръката на Ирина. — Можеш да ме спасиш, нали? Сигурно си научила нещо от играта с бацилите. Не искам да умра, Ирина!
Зовастина направи върховно усилие, за да запази емоционална дистанция. Ахил и Александър се бяха провалили именно защото не бяха успели да го направят.