— Добра миза за един гигантски покер — отбеляза Даниълс.
Стефани осъзна важността на въпроса, защото президентите рядко изразяват загриженост, основаваща се на неясни подозрения.
— Ще се разиграе ли той? — попита тя.
Даниълс бавно кимна.
— До този момент корпорации със седалище в Централноазиатската федерация са закупили или погълнали близо осемдесет международни компании. Действат в областта на фармацевтичната промишленост, информационните технологии, автомобилната промишленост, телекомуникациите и къде ли не още. Можеш ли да си представиш, че са купили дори най-големия производител на чай на пакетчета в света? Според прогнозите на „Голдман Сакс“, ако тези темпове се запазят, Федерацията скоро ще се превърне в трета или четвърта икономическа сила в света, непосредствено след нас, Китай и Индия.
— Което е много тревожно — обади се Дейвис. — Още повече че се случва без фанфари. Обикновено корпорациите вдигат шум за новите си придобивки, но тези си мълчат. Всичко е под плътен похлупак.
— Зовастина се нуждае от постоянен приток на капитали, за да може да действа правителството — махна с ръка Даниълс. — Ние имаме данъците, а тя — Лигата. Федерацията е богата на памук, злато, уран, сребро, мед, цинк, олово…
— И на опиум — добави Стефани.
— Зовастина ни помага дори и по този въпрос — намеси се Дейвис. — В момента нейната Федерация е трета в света по конфискувани наркотици. Тя прекъсна пътищата на дрогата през нейна територия и така спечели обичта на европейците. Отвъд Атлантика никой не казва лоша дума за нея. Разбира се, тя и на тях им предлага евтин газ и петрол.
— Предполагам, си давате сметка, че поради всичко, изброено дотук, Наоми вероятно е мъртва — промълви със свито сърце Стефани. Преживяваше тежко всяка загуба на агент, което, за щастие, не се случваше често. Но когато се случеше, тя изпадаше в дълбока криза и с огромни усилия преодоляваше болката.
— Даваме си сметка — кимна Дейвис. — И виновниците ще бъдат наказани.
— Тя беше близка с Котън Малоун. Дълго време бяха колеги в отдела. Прекрасен екип. Той много ще се разстрои.
— Което е още една причина за появата ти тук — кимна президентът. — Преди няколко часа Котън е бил замесен в пожара в Музея за гръко-римско изкуство в Копенхаген. Оказа се, че сградата е собственост на Хенрик Торвалдсен, а Касиопея Вит помогнала на Малоун да се спаси от пламъците.
— Явно сте в течение на всичко.
— Това е част от длъжностната ми характеристика, макар че все по-малко я харесвам — отвърна Даниълс и размаха медальона. — Една от тези монети се е намирала в музея.
В главата й изплуваха думите на Клаус Дир. В света има само осем такива.
Дейвис насочи дългия си показалец към пликчето в ръцете на президента.
— Наричат го „слонски медальон“ — обяви той.
— Ценен ли е?
— Може би — отвърна Даниълс. — Надяваме се, че с твоя помощ ще научим повече за него.
28
Копенхаген, понеделник, 20 април, 12:40 ч.
Малоун взе едно одеяло и тръгна към канапето в другата стая. След пожара през есента беше избил няколко стени и издигнал други, превръщайки апартамента на четвъртия етаж над книжарницата в по-функционално жизнено пространство.
— Харесвам мебелировката — каза Касиопея. — Подхожда ти.
Той беше решил да се откаже от датската простота и изчистените линии и поръча всичко от Лондон. Канапе, кресла маси, осветителни тела. Предимно дърво и кожа, топли и удобни. Тук нищо не се променяше, с изключение на някоя книга, заслужила да измине пътя от приземния етаж, или поредната рисунка на Гари, пристигнала по електронната поща, за да заеме място в нарастващата по обем колекция. Предложи на Касиопея да преспи в града, вместо да шофира до имението на Торвалдсен в Кристиангаде, и тя не се възпротиви. По време на вечерята изслуша аргументите и обясненията й, но нито за миг не забрави, че мнението на Касиопея за развоя на събитията е пристрастно поради личния елемент в него.