Тя изпъна гръб и обяви:
— Реших да разреша достъп на вашата църква на територията на Федерацията.
— Радвам се да го чуя.
— Но при определени условия.
Усмивката бързо изчезна от хубавото лице на свещеника.
— Успокойте се, те не са нищо особено — побърза да добави тя. — Имам една съвсем проста молба. Утре вечер във Венеция ще бъде отворен гробът на свети Марко.
В очите на емисаря се появи недоумение.
— Вие положително познавате житието на свети Марко и причините да бъде погребан във Венеция.
— Имам приятел в базиликата, с когото сме обсъждали този въпрос — кимна Мичънър.
Тя познаваше подробно историята. Марко, един от дванайсетте Христови апостоли, бил провъзгласен от Петър за епископ на Александрия, но през 67-а година след Христа станал жертва на езичниците. Когато се опитали да изгорят тялото му на клада, се развихрила буря, която угасила огъня. Християните успели да приберат тялото, което по-късно било мумифицирано и погребано в тайна гробница, останала неразкрита чак до IV век. Когато Александрия паднала в ръцете на християните, те построили монументална гробница на светеца, пред която се прекланяли всички старейшини на града. Храмът оцелял дори и след идването на исляма и нашествието на перси и араби през VII век.
Но през 828 г. тленните останки били откраднати от група венециански търговци.
Венеция се нуждаела от символ на своята политическа и религиозна независимост. Рим имал своя Петър, Венеция щяла да има Марко. В същото време александрийското духовенство било изключително загрижено за свещените реликви на своя град, жестоко притиснат от ислямското владичество. Там масово се рушали християнските църкви и храмове. С негова помощ мощите на свети Марко били изнесени от страната.
Зовастина много харесваше подробностите около тази тайна операция.
Кражбата била прикрита с мощите на св. Клавдиан, който бил погребан наблизо. Миризмата на балсамиращите течности била толкова силна, че мумията на св. Марко била скрита в контейнер със зеле и свинско месо, за да не бъде открита. Така и станало. Мюсюлманите, инспектиращи товарите на отпътуващите кораби, панически се разбягали при вида на закланите свине. Мумията била увита в брезент и преместена в друга част на кораба. По обратния път се разразила силна буря, но духът на светеца бдял над кораба и предотвратил потъването му.
— На 31 януари 828 година тялото на свети Марко било донесено на дожа на Венеция — каза на глас тя. — Той приел светите мощи за съхранение в двореца си, откъдето неизвестно как изчезнали. Появили се отново чак през 1024 година, когато била построена базиликата „Сан Марко“. Мощите били погребани в криптата на храма, но през деветнайсети век били извадени и поставени под огромния олтар, където се намират и до днес. Не мислите ли, че в тази история има доста празнини?
— С реликвите винаги е така.
— Цели четиристотин години в Александрия и почти триста във Венеция мощите на свети Марко останали скрити от света.
— Съдба, госпожо министър — сви рамене нунцият.
— Александрия така и не се примирила с кражбата — продължи тя. — Тамошното духовенство било силно разгневено от факта, че в продължение на векове Венеция я празнувала като събитие от изключително значение, сякаш крадците изпълнили свещена мисия. Но ние с вас знаем, че цялата работа опирала до политика. Венецианците крадели и грабели от всички части на света. Били като лешояди, отмъквали всичко, до което се доберат. Кражбата на мощите на свети Марко се оказала най-продуктивна. Животът на града и до днес е свързан с него.
— Защо тогава искат да отворят гробницата?
— Защото епископи от коптската и етиопската църква настояват за връщането на мощите. През 1968 година вашият папа Павел Четвърти подарил няколко реликви на александрийския патриарх в опит да ги умилостиви. Не се получило, защото реликвите били от Рим, а не от Венеция. Те продължават да си искат светеца. Преговорите с Ватикана не са приключили и до днес.