— Знам за тях, защото съм служил като личен секретар на папа Климент Петнайсети — кимна Мичънър.
Подозренията й, че този човек е нещо повече от нунций, намериха своето потвърждение. Новият папа очевидно беше избрал внимателно своя пратеник.
— Значи знаете и друго — погледна го тя. — Че Католическата църква никога няма да върне мощите. Но патриархът на Венеция все пак предлага един компромис, предварително съгласуван с Рим. Той е част от усилията на африканския ви папа да постигне помирение със света. Част от реликвите в гробницата ще бъдат върнати. По този начин и двете страни ще бъдат доволни. Но за венецианците това е един изключително деликатен въпрос, защото се нарушава покоят на техния светец. — Тя поклати леко глава. — Това е причината гробницата да бъде отворена утре вечер, в пълна секретност. От нея ще бъдат извадени част от реликвите, след което плочата ще бъде върната на мястото й. Новината ще бъде съобщена едва след официалното обявяване на даровете, което ще стане след няколко дни.
— Вие сте отлично информирана.
— Защото темата ме интересува. Мощите в тази гробница не принадлежат на свети Марко.
— А на кого?
— Ще се задоволя с едно любопитно съвпадение: тялото на Александър Велики изчезва от Александрия през четвърти век, почти едновременно с повторната поява на тялото на свети Марко. Светецът е положен в храм, който е копие на Александровата Сома, където великият пълководец е бил положен шестстотин години по-рано. Моите учени изследваха много древни текстове, голяма част от които неизвестни за света…
— Мислите, че мощите във венецианската базилика принадлежат на Александър Велики? — възбудено я прекъсна Мичънър.
— Не мога да твърдя подобно нещо. Само ДНК анализ може да установи расата. Марко е роден в Либия от родители араби, а Александър е грък. Между тях със сигурност съществуват ясни хромозомни различия. Знам, че има и други надеждни способи за идентификация: изотопна обработка на зъбите, томография и въглероден анализ. Александър умира през 323 година преди Христа, а Марко — през първи век след Христа. Изключено е да няма различия в тленните им останки.
— Нима възнамерявате да оскверните мощите?
— Не повече от вас. Какво всъщност може да се вземе от тях?
Американецът се замисли. Още в началото на срещата Зовастина усети, че този човек бе пристигнал в Самарканд с далеч по-големи правомощия отпреди. Дойде времето да провери дали предчувствията не я лъжат.
— Искам само няколко минути насаме с отворения саркофаг — промълви тя. — Дори да взема нещо от него, то ще бъде съвсем незначително. В замяна предлагам свободен достъп на Католическата църква до цялата територия на Федерацията, за да провери колко християни ще откликнат на нейните послания. Но евентуалното строителство на храмове трябва да бъде предварително одобрено от нашето правителство. Както за ваше, така и за наше спокойствие. Ако не действаме внимателно, със сигурност ще се стигне до насилие.
— Искате лично да пътувате до Венеция? — погледна я внимателно Мичънър.
— Да — кимна тя. — На частно посещение, организирано от Светия отец. Чувала съм, че църквата има силно влияние върху италианското правителство.
— Госпожо министър, вие несъмнено сте наясно, че и да откриете нещо, то ще е подобно на плащаницата от Торино или появяванията на Дева Мария. Всичко е въпрос на вяра — контрира Мичънър.
Но Зовастина беше сигурна, че ще открие нещо друго, далеч по-важно. Какво беше писал Птолемей? Докосни най-съкровената същност на златната илюзия.
— Няколко минути насаме, нищо повече — повтори молбата си тя.
Папският нунций запази мълчание. Тя търпеливо чакаше.
— Ще разпоредя на патриарха на Венеция да удовлетвори молбата ви — промълви най-сетне Мичънър.
Предчувствието й се оказа вярно. Този човек не се беше завърнал с празни ръце.
— Разполагате с доста голяма власт за обикновен нунций — отбеляза тя.
— Трийсет минути — отсече американецът. — С начало точно в един след полунощ в сряда. Ние ще информираме италианските власти, че пристигате на частно посещение по покана на Църквата.
Зовастина кимна.
— Ще ви уредя достъп до катедралата през Порта дей Фиори в западното крило. По това време на денонощието на площада едва ли ще има много хора. Сама ли ще бъдете?