— Знаете ли какво е това?
— Прилича ми на човек, който се сражава със слон — промърмори Винченти, оглеждайки монетата. — Друг с копие в ръце. Съжалявам, но историята не е сред силните ми страни.
— За разлика от вирусите.
Той спокойно отвърна на погледа й.
— След първата война в Залива оръжейните инспектори на ООН са ви разпитвали за биологичните оръжия на Ирак, но вие сте отрекли тяхното съществуване. Научноизследователската дейност не довела до нищо заради лошо управление и недостатъчно финансиране.
— Имате предвид токсините, които споменахте преди малко? Всички те са трудни за съхранение и неподлежащи на контрол. Без практическо приложение като оръжия. И днес поддържам това мнение.
— Умни хора като вас могат да преодолеят подобни препятствия.
— Не съм чак толкова добър.
— И аз твърдя същото, но някои хора не са съгласни.
— Не бива да ги слушате.
Стефани подмина предизвикателството.
— Само три години след като напускате Ирак „Филоджен“ се превръща в цветуща компания, а вие ставате член на Венецианската лига — подхвърли тя, наблюдавайки внимателно реакцията му. — Но членството си има цена. И то доста висока.
— Мисля, че не е незаконно хората да поддържат приятелски отношения помежду си.
— Но вие не сте ротариански клуб.
— Ние имаме свои цели, качествени членове и всеотдайност към мисията си. Точно като всички останали асоциации или клубове.
— Не ми отговорихте на въпроса — поклати глава Стефани и посочи към пликчето в ръката му. — Виждали ли сте някога подобна монета?
— Никога — отвърна Винченти и й подхвърли пликчето обратно.
Тя направи пореден опит да разгадае този властен мъж, чиито черти бяха толкова измамни, колкото и думите му. От представената й информация знаеше, че е посредствен вирусолог с обикновено образование, но с нюх към бизнеса. Който можеше да се окаже пряк виновник за смъртта на Наоми Джонс. Сега трябваше да разбере дали е така.
— Не сте толкова умен, колкото си мислите — обяви тя.
Винченти приглади непокорно кичурче от оредялата си коса и промърмори:
— Започвате да ме отегчавате.
— Ако тя е мъртва, вие със сигурност ще я последвате!
Той се поколеба за момент, сякаш претегляше допустимия минимум истина срещу лъжата, която тя никога нямаше да приеме. След което, все още в рамките на добрия тон, попита:
— Свършихме ли?
— По-скоро започваме — изправи се Стефани и вдигна медальона в ръката си. — Върху лицевата страна на тази монета са гравирани букви, скрити в наметалото на боеца. Удивително майсторство, проявено от древните хора. На практика буквите са нещо като водни знаци, сложени със защитна цел. На тази монета те са два: ZH. Зета и ета. Случайно да ви говорят нещо?
— Абсолютно нищо — поклати глава Винченти, но тя успя да улови интереса, проблеснал в очите му. Дали не беше изненада? Или дори шок, появил се в рамките на хилядна от секундата?
— Обърнах се към специалисти по старогръцки език — продължи тя. — Оказа се, че съчетанието ZH означава „живот“. Не е ли любопитно, че някой си е направил труда да гравира миниатюрни букви с подобен смисъл, знаейки, че малцина са били в състояние да ги прочетат? Да не забравяме, че по онова време не е имало лупи.
— Това не ме засяга — сви рамене той.
Винченти остана неподвижен цели пет минути след захлопването на външната врата. Тишината в салона, нарушавана единствено от пърхането на канарчетата в клетката до прозореца, действаше като балсам на опънатите му нерви. Някога този дворец бил собственост на бонвиван с подчертано интелектуални интереси, който още преди векове успял да го превърне в център на образованите венецианци.
Следващият собственик се възползвал от местоположението му до Канале Гранде и го превърнал в погребална агенция. Салонът бил преустроен в зала за аутопсии и съхранение на труповете. Столетия по-късно дворецът преминал в ръцете на контрабандисти, които складирали стоката си тук. Именно те пуснали зловещите слухове за призраците, които уж намирали убежище зад високите му стени, с цел да държат любопитните настрана.
Винченти мечтаеше за тези отдавна отминали дни.
Но в момента беше разстроен от посещението на Стефани Нел от американското Министерство на правосъдието, която вероятно бе изпратена тук лично от президента на САЩ.