— Откри ли каквото търсеше?
— Тук ли? — попита той, обхващайки с жест каменистата повърхност.
— Не, изобщо в Азия.
— Мисля, че да — промълви след дълго мълчание той.
— И какво е то, ако смея да попитам? — усмихна се тя.
— Открих теб.
При нея ласкателствата не минаваха. Много мъже бяха опитвали, но без успех. С Или обаче беше различно.
— Друго?
— Открих, че миналото е безсмъртно.
— Искаш ли да говориш за това?
Далечният кучешки лай заглъхна, заменен от тихия ромон на невидимо поточе.
— Не сега — отвърна той.
Тя го прегърна, притисна се в гърдите му и прошепна:
— Само когато си готов.
Очите й се навлажниха от спомените. Или беше специален в много отношения. Смъртта му беше огромен шок за нея — подобен на новината за смъртта на баща й и внезапната загуба на майка й, покосена от рак, за който никой не беше подозирал. Болката беше твърде силна.
Във водите на залива се появиха две жълтеникави светлинки, които се насочиха директно към Торчело. Вероятно още едно водно такси с клиенти на ресторанта, помисли си тя. Преди малко си бяха тръгнали други две.
Наистина вярваше в това, което сподели с Малоун. Или беше станал жертва на убийство. Нямаше доказателства освен шестото й чувство. А то рядко я лъжеше. Торвалдсен, Бог да го благослови, прекрасно усещаше какво е решила да направи и затова без никакви възражения й изпрати торбата, която в момента притискаше към гърдите си, плюс пистолета на кръста й. Задушаваше се от омраза към Ирина Зовастина, Виктор и всички останали, които я бяха довели тук.
Лодката забави движението си, моторът забоботи на празен ход.
Беше ниска и издължена, копие на онази, която двамата с Малоун бяха наели. Държеше курс към входа на канала. Когато приближи, под жълтеникавата светлина на носа се очерта фигурата на самия Виктор.
Подранили са, помисли си тя. Още по-добре. Единственото й желание беше да реши проблема без участието на Малоун.
Стефани тръгна през площада към добре осветените кули на базиликата. Под високите колонади от двете й страни бяха подредени масички в симетрични редици. Двата оркестъра в противоположните краища на „Сан Марко“ създаваха странна, но приятна дисхармония от звуци. Заради влошаващото се време обичайното гъмжило от туристи, търговци и просяци беше доста по-малко от обикновено.
Тя мина покрай прочутите бронзови пилони и внушителната камбанария на затворената катедрала. Ноздрите й потрепнаха от миризмата на риба, черен пипер и чесън. Високите електрически стълбове хвърляха кръгове златиста светлина. Обичайните гълъби ги нямаше. При други случаи обстановката би й се сторила много романтична. Но не и сега. Сега беше нащрек. Готова.
Малоун се оглеждаше в тълпата, опитвайки се да открие Стефани. Часовникът на камбанарията удари десет. Подухна южен ветрец, натежал от влага. Той беше доволен, че е облякъл якето си, което скриваше един от пистолетите, изпратени от Торвалдсен.
Древният площад беше ограден от ярко осветената катедрала и музеите срещу нея, натежали от годините на величие и слава. Под дългите колонади се разхождаха туристи, привлечени от витрините на магазинчетата. Пред кафенетата, траториите и павилионите за сладолед цареше оживление.
Очите му пробягаха по площада, дълъг около двеста и широк около стотина метра. Издължените елегантни сгради от трите му страни сякаш образуваха общ дворцов ансамбъл, в който преобладаваше мраморът. Успя да зърне Стефани в далечния му край, сред гората от чадъри, поклащаща се отвъд мократа каменна настилка. Вървеше с бърза крачка към южната колонада.
Малоун се намираше под северната колонада, която тръгваше от катедралата и чезнеше далеч надясно, към музея в противоположния край. Вниманието му беше привлечено от мъж, пъхнал ръце в джобовете на масленозеленото си палто. Имаше нещо особено в начина, по който вървеше под колонадата, оглеждайки се на всяка крачка.
Решил да се възползва от анонимността си, Малоун бавно тръгна към него. Същевременно не изпускаше от очи Стефани, която се намираше в другия край. Няколко секунди му бяха достатъчни, за да се увери, че вниманието на мъжа определено е насочено към нея. Миг по-късно засече и втория преследвач. Беше облечен в бежов шлифер и стоеше изправен в далечния край на колонадата. Очите му също бяха заковани във фигурата на Стефани.