Малоун продължи напред, възприемайки механично гласовете, смеха и потракването на високите токчета по настилката, примесени с аромат на скъпи парфюми. Двамата мъже се събраха в дъното на площада, завиха наляво и се насочиха към южната колонада, под която току-що беше влязла Стефани.
Малоун стъпи на мокрите плочи и тръгна напряко. Двамата преследвачи вървяха успоредно с него, лицата им бегло се осветяваха от витрините. Оркестърът на едно от заведенията поглъщаше страничните шумове.
Малоун забави крачка и се запромъква през лабиринта от масички, повечето от които бяха празни заради лошото време. Стефани беше спряла пред остъклена витрина и оглеждаше сладоледа, изложен в нея.
Двамата мъже се появиха иззад ъгъла на трийсетина метра по-нататък.
Малоун се изправи зад гърба й и промърмори:
— Онзи с шоколадовите пръчици е страхотен.
— Котън! — стреснато се извърна тя. — Какво, за бога…
— Нямаме време — прошепна той. — Имаме компания. Точно зад мен, приближават се.
Тя машинално погледна над рамото му. Той се обърна. Пред очите му мътно проблеснаха пистолети. Блъсна Стефани встрани от осветената витрина, стисна я за китката и я помъкна към откритото пространство на площада. Ръката му се плъзна към пистолета на колана. Беше готов за бой.
Но се оказаха в капан. Пред тях се разкриваше празно пространство с размерите на футболно игрище. Нямаше накъде да бягат.
— Спокойно, Котън — обади се Стефани. — Нещата са под контрол.
Той втренчено я погледна. Силно се надяваше да е така.
Виктор насочи лодката към входа на тесния канал и внимателно се плъзна под арката на порутено мостче. Нямаше намерение да акостира на пристана близо до ресторанта, а само да провери дали селцето вече е опустяло. Времето беше изключително подходящо за мисията: типичната за италианското крайбрежие буря настъпваше от юг, придружена от ситен дъждец. Не особено силен, за да представлява проблем, но достатъчен за добро прикритие.
Рафаел оглеждаше тъмните брегове. Беше избрал мястото при предишното им посещение: тесен бетонен пристан на брега на ленивия канал, който пресичаше острова на две и минаваше в непосредствена близост до базиликата.
Селцето бавно изплува пред очите им. Тъмно и притихнало. Никакви лодки.
Току-що бяха посетили склада, към който ги беше насочила Зовастина. Вярна на стила си, тя отново се беше погрижила за всичко. Там откриха гръцки огън, оръжие и муниции. Но Виктор се колебаеше дали да подпали музея. Струваше му се излишно, но Зовастина беше категорична, че всичко трябва да бъде унищожено.
— Изглежда наред — обади се Рафаел.
Виктор беше на същото мнение. Включи на празен ход, после даде назад.
Касиопея се усмихна. Беше отгатнала, че няма да проявят глупостта да акостират в селцето. Явно предварително бяха проверили канала, който минаваше близо до древната базилика.
Лодката направи широк завой на сто и осемдесет градуса и пое обратно. Тя извади пистолета на Торвалдсен и зареди пълнителя. После грабна платнената торба и напусна укритието си, без да отделя поглед от водата. Виктор и съучастникът му навлязоха в лагуната. Моторът увеличи оборотите си. Лодката пое надясно, навлизайки в канала, който пресичаше острова.
Касиопея се изправи и потъна във влажната нощ. Предстоеше й да направи едно кратко посещение, преди да стигне до двете църкви.
38
Стефани беше озадачена от появата на Малоун. Имаше само един начин той да я открие. Но в момента нямаше време да мисли за това.
— Сега! — заповяда тя, наклонила глава към микрофона на ревера си.
Три изстрела отекнаха над площада. Единият от въоръжените мъже бавно се свлече на плочите. Докато другият търсеше укритие, Стефани и Малоун се проснаха на влажния паваж. Реагирайки като някогашния опитен агент, Малоун светкавично се претърколи под колонадата и стреля два пъти, опитвайки се да изтласка нападателя на открито.
Хората се разбягаха с писъци. На площад „Сан Марко“ настана паника. Малоун скочи на крака и се залепи за влажната колона. Нападателят бе попаднал под кръстосания огън на Малоун и стрелеца на Стефани, заел позиция на покрива на сградата от северната страна.