— Донеси един пакет! — подвикна той на Рафаел, докато очите му оглеждаха прозорците.
Онзи вляво изглеждаше най-подходящ. Рафаел вдигна една от прозрачните пластмасови опаковки и пристъпи към него.
Гръцкият огън би трябвало да въздейства върху старото ковано желязо и да разхлаби болтовете, които го прикрепваха към стената. Той измъкна един от пистолетите, които бяха взели от склада, и го насочи към рамката. Миг преди да натисне спусъка, стъклото на другия прозорец се пръсна. Някой стреляше отвън.
Виктор светкавично приклекна, партньорът му — също. Костенурката продължаваше ритмичните си обиколки, заобикаляйки препятствията. Той нямаше представа колко са хората отвън, нито пък дали щяха да ги атакуват от другите прозорци. Чувстваше, че са в опасност. Трябваше да спрат костенурката. Така щяха да си осигурят малко време. Защото не знаеха нищо.
Касиопея пъхна пистолета в колана си и измъкна лъка от платнената торба. Торвалдсен не попита за какво й е това оръжие в комплект с високоскоростни стрели, а тя от своя страна не беше наясно дали ще й свърши работа. Сега щеше да разбере.
Намираше се на трийсет метра от музея, скрита под колонадите на църквата. Докато прекосяваше острова, тя свали един от декоративните фенери с потопени в запалителна смес фитили, които осветяваха кея пред ресторанта. Беше ги забелязала още при първото си посещение и затова поиска от Торвалдсен лък и стрели. Парцалите откри в кошчето за отпадъци край някаква сергия. Докато крадците се занимаваха с унищожението на музея, тя подготви четири стрели, увивайки металните им върхове с парчета плат, предварително натопени в запалителната смес.
С кибрит се бе сдобила по време на вечерята с Малоун: няколко пакетчета лежаха върху поднос в тоалетната.
Запали две стрели, внимателно положи първата от тях върху тетивата и насочи лъка към прозореца на приземния етаж, който куршумите й току-що бяха пръснали на ситни парченца. Щом Виктор искаше пожар, щеше да го получи.
Като малка тя обичаше да стреля с лък. Не срещу живи мишени, разбира се, защото мразеше лова, но семейното им имение във Франция беше отлично оборудвано за спортна стрелба. Беше добра, особено на далечно разстояние. Трийсетте метра до музея не бяха никакъв проблем за нея, решетките на прозореца също не би трябвало да попречат.
— За Или — прошепна тя, опъвайки тетивата.
Виктор видя как огненото кълбо прелита през прозореца и се забива в огледалния гръб на една от витрините. Стъклото се пръсна, а отразяващото фолио се сгърчи на пода, пренасяйки и огъня със себе си. Костенурката вече беше обходила тази част от помещението и това бе потвърдено от шумния пукот на гръцкия огън. Първоначалните оранжево-жълти пламъци бързо се смалиха до синкаво сияние, което захапа дъските на пода. Насочи се към вакуумираните опаковки. Две върху витрината, две на пода. Едната от последните обяви присъствието си с фонтан от пламъци във формата на гъба.
— Ела тук! — изкрещя Виктор и се гмурна под съседната витрина, търсейки защита от адската горещина.
Партньорът му бързо се насочи към него. Пожарът обхвана половината от приземния етаж — под, стени, тавани. Убежището им все още оставаше встрани от него, защото там нямаше запалителна смес. Виктор беше наясно, че това щеше да продължи кратко, само няколко скъпоценни секунди. Пътят до извитата стълба към втория етаж все още беше свободен. Но и там нямаше спасение, тъй като огънят всеки момент щеше да се прехвърли горе.
— Костенурката! — прошепна Рафаел. — Виждаш ли я?
Проблемът беше кристално ясен. Апаратът беше снабден с датчици, които щяха да го взривят при достигането на определена температура.
— На каква степен е настроен? — бързо попита Виктор.
— На най-ниската. Целта беше бързо разпространение на пожара.
Роботът продължаваше да кръстосва пода, изхвърляйки огън като тежко дишащ дракон. От противоположния край на залата отново се разнесе звън от счупени стъкла. Трудно беше да се определи дали това е следствие от високата температура или нов залп от куршуми.
Костенурката изскочи от пламъците и се насочи към тях. Преди Виктор да успее да го спре, Рафаел скочи и се понесе към нея. Беше ясно, че иска да я дезактивира, за да спре изпълнението на програмата й. Стрела с пламтящ връх прониза гърдите му. Дрехите му моментално се подпалиха. Виктор се изправи с намерението да помогне на партньора си, но в същия момент костенурката спря и прибра хоботчето си.