— Или беше убит.
— Ти ли го направи?
Виктор забеляза лъка и кожения колчан със стрели, окачени на рамото й. С тях хладнокръвно беше подпалила музея, след като беше залостила вратата. Реши да внимава.
— Бях там — отвърна на въпроса й той.
— Защо Зовастина нареди да го убият?
Лодката се поклащаше върху невидимите вълни, течението бавно я отнасяше. Единствената светлина идваше от слабата лампичка на пулта за управление.
— Ти и твоите приятели, включително онзи Или, бяхте замесени в неща, които не ви засягаха.
— Но сега ти си замесен в нещо, което те засяга. Дойдох да ви премахна. Единият си отиде, сега е ред на другия.
— И какво ще спечелиш?
— Удоволствието да те гледам как умираш.
Тя вдигна пистолета и стреля.
Малоун намали газта и се ослуша.
— Чу ли?
— Изстрел — прошепна Стефани. — Някъде наблизо.
Той протегна врат и надникна над предпазното стъкло. Пожарът над Торчело на около километър и половина пред тях бушуваше с пълна сила. Влажната мъгла се вдигаше, видимостта се подобряваше.
Той напрегна слух, но не долови нищо. После протегна ръка и включи двигателя.
Касиопея стреля по посока на носа, куршумът се заби на сантиметри от крака на Виктор.
— Или не беше сторил зло на никого. Защо го уби тя? — Пистолетът оставаше насочен в гърдите му. — Защо?!
Въпросът беше зададен през стиснати зъби и прозвуча по-скоро умолително, отколкото гневно.
— Зовастина е жена с мисия. А твоят Или се изпречи на пътя й.
— Но с какво й попречи? Той беше историк!
Стана й мъчно, че говори за него в минало време. Вълните се плискаха зад ниския борд, вятърът продължаваше да тласка лодката встрани.
— Няма да повярваш с каква лекота тя убива хора — отвърна Виктор.
Начинът, по който избягваше въпросите, само усили гнева й.
— Хвани руля! — изсъска Касиопея и зае позиция от другата страна на пулта за управление. — Потегляй, но бавно и внимателно!
— Накъде?
— Към „Сан Марко“.
Той се обърна, подаде газ и рязко завъртя руля. Лодката се люшна наляво, палубата избяга изпод краката й. Възползвайки се от моментното й колебание дали да стреля, или да запази равновесие, той се хвърли към нея.
Виктор знаеше, че трябва да убие тази жена. Тя беше олицетворение на провала. Ако Зовастина научеше, доверието й към него завинаги щеше да бъде изгубено. Да не говорим за случилото се с Рафаел. Лявата му ръка се вкопчи във вратата на задната кабина. Използвайки рамката като лост, краката му се отлепиха от люлеещата се палуба и с всичка сила се забиха в тялото на жената. Тя успя да блокира удара и политна напред.
Площта на кабината беше около два квадратни метра, с отвори за достъп от двете страни. Моторът виеше на максимални обороти, а останалата без управление лодка се мяташе по вълните. Предпазното стъкло се покри с водни пръски. Жената продължаваше да стиска пистолета, но имаше проблем с равновесието.
Той замахна и я улучи в брадичката с ръба на дланта си. Главата й се отметна назад и се удари в нещо твърдо. Той се възползва от зашеметяването й, завъртя руля в обратна посока и намали оборотите на двигателя. Страхуваше се да не навлязат в плитчините, където имаше опасност витлото да се оплете в гъстите водорасли.
Небето над Торчело беше озарено в оранжево. Лодката подскачаше по вълните, а жената стискаше главата си с две ръце. Виктор я изрита във водата, решил да повери съдбата й на природните стихии.
47
Зовастина мина в олтара и насочи поглед към величествения балдахин. Четири богато украсени колони от алабастър крепяха солиден блок от зелен мрамор. Зад него блестеше прочутата Пала д’Оро, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни.
Пред олтара лежаха двете части на каменния саркофаг. Капакът беше издялан от цяла плоча във формата на правоъгълник, върху която личеше надпис на латински, изписан с големи и равни букви: CORPVS DIVI MARCI EVANGELISTAE. Познанията й по езика бяха достатъчни за един груб превод: „Божественото тяло на евангелист Марко“. Над капака имаше две дебели железни куки, вероятно използвани за поставянето на тежкия камък на място. В момента те бяха свързани с четири хидравлични крика, прикрепени с големи болтове.
— Доста трудна работа — отбеляза Мичънър. — Мястото под олтара е изключително малко. Разбира се, можехме да решим проблема с по-мощна техника, но за нея няма нито място, нито време.