Повторение на нейните думи от вчера. Тя го погледна в очите и спокойно попита:
— Имате ли химикалка?
48
Малоун забеляза чифт червени светлини, които подскачаха на около половин километър от тях. Лодка, останала без контрол.
— Виждаш ли ги? — извика той.
Стефани се изправи от другата страна на командното табло и напрегна очи в мрака.
— Намира се отвъд осветеното трасе — установи тя.
Той насочи лодката натам. Не след дълго разстоянието между двата съда се скъси до двеста метра и той установи, че другата лодка — същата по размер като тяхната — се намира в опасна близост до плитчините. Миг по-късно успя да различи неясна фигура, която скочи във водата. На борда се изправи друга, екнаха три последователни изстрела.
— Котън!
— Разбрах! — извика в отговор той и рязко завъртя руля по посока на мигащите светлинки. Другата лодка включи мотора си и започна да се отдалечава. Той тръгна да пресича курса й по диагонал, разпръсквайки високите вълни като ветрило. Разстоянието се намали до петдесетина метра, когато на носа на другия съд се изправи тъмна фигура с пистолет в протегнатата към тях ръка.
— Лягай! — изкрещя Малоун.
Стефани явно беше забелязала опасността, защото светкавично се хвърли на палубата. Той я последва миг преди над главите им да свирнат куршумите. Един от тях пръсна стъклото на задната кабина.
В следващата секунда Малоун отново беше на крака и се хвърли към руля. Другата лодка се носеше с пълна скорост към Венеция. Много му се искаше да я последва, но го спря мисълта за човека във водата.
— Потърси фенерче — дрезгаво заповяда той, намали скоростта и се насочи към мястото, на което засече червените светлинки.
Стефани се спусна в предната кабина, до слуха му достигна тракането на вратички. След миг тя се появи с фенерче в ръка.
Той намали скоростта до минимум, а тя се надвеси през борда и включи фенерчето. До слуха му достигна вой на сирени. Иззад близкото островче изскочиха три моторници с включени синьо-червени светлини, които се понесоха с пълна скорост към Торчело. Тежка нощ за италианската полиция.
— Виждаш ли нещо? — подвикна през рамо Малоун. — Някой падна от онази лодка.
Той гледаше напрегнато пред себе си, опитвайки се да предотврати евентуалния сблъсък. Нещо, което щеше да бъде трудно в тъмните води на канала.
— Там! — извика Стефани.
Той се хвърли към нея и почти веднага забеляза фигурата, която правеше усилия да се задържи на повърхността. Само секунда му беше необходима да разбере, че е Касиопея. Още преди да успее да реагира, Стефани захвърли фенерчето и скочи във водата. Той светкавично се обърна и хвана руля. Една-две маневри бяха достатъчни, за да се приближи странично към двете жени. Котън се наведе през борда, изтегли Касиопея и я сложи да легне върху палубата. Тя беше в безсъзнание. От рамото й висяха лък и кожен колчан със стрели. Започва да става интересно, помисли си той, после обърна тялото й на една страна и заповяда:
— Хайде, изкашляй водата!
Тя не реагира.
— Кашляй! — извика той и й нанесе силен удар в гърба.
Тя започна да кашля и да плюе, давейки се с всяко вдишване. Но поне дишаше.
Стефани се прехвърли в лодката.
— Доста е замаяна — докладва Малоун. — Но не е простреляна.
— Не е лесно да улучиш от люшкаща се лодка.
Той продължи да удря Касиопея по гърба, за да изкара погълнатата вода. Тя бавно започваше да идва на себе си.
— Добре ли си?
Очите й постепенно се фокусираха. Имаха особеното изражение, характерно за човек, получил силен удар в главата.
— Котън?
— Няма смисъл да те питам защо носиш лък и стрели, нали?
Касиопея докосна главата си и простена.
— Това мръсно копеле ме…
— Кой беше той? — безцеремонно я прекъсна Стефани.
— Ха! — втренчи се в нея другата жена. — Ти какво търсиш тук? — Докосна с длан мокрите й дрехи и добави: — Ти ли ме извади?
— Дължах ти го.
Малоун само беше чувал за инцидента през есента във Вашингтон, тъй като по същото време се намираше под обсада в Синай. Но случилото се явно беше сближило двете жени. В момента обаче го интересуваше друго.