— Твърде малко — въздъхна болната. — Нали виждате на какво приличам? Всъщност аз дори не знам името ви…
Тази жена цял живот бе манипулирала хората около себе си и дори сега се опитваше да го прави.
— Енрико Винченти.
— Италианец? Не ми приличате на такъв.
— Харесах си това име.
На лицето й се появи усмивка.
— Защо имам чувството, че ние с вас си приличаме, Енрико Винченти?
Беше права. Той беше мъж с две имена и разностранни интереси, но с една-единствена амбиция.
— Какво знаете за ХИВ?
— Единствено, че ме убива.
— Не сте ли чували, че той съществува от милиони години? Това наистина е невероятно, тъй като той дори не е жив — просто рибонуклеинова киселина, или РНК, скрита в предпазна протеинова обвивка.
— Да не би да сте учен?
— Всъщност да. Знаете ли, че ХИВ няма клетъчна структура? Това означава, че не е в състояние да акумулира енергия. Репродуктивната способност е единственото качество, което го доближава до живите организми. Но дори то се нуждае от генетичния материал на гостоприемник.
— Като мен?
— Страхувам се, че е така. На науката са известни около хиляда вируса, но всеки ден се откриват нови. Около половината от тях живеят в растенията, а останалите — в животните. ХИВ е от вторите, но по един уникален начин.
Забелязал озадачената й физиономия, Винченти побърза да попита:
— Не искате ли да знаете какво ви убива?
— Има ли значение?
— Може и да има, и то огромно.
— В такъв случай продължавайте, мой нови приятелю. Въпреки че все още не разбирам какво търсите тук.
Той оцени отношението й.
— ХИВ вирусът притежава способността да вкара генетичния си материал в клетъчния геном. По тази причина го наричат ретровирус. Той прониква в клетката и я превръща в свой двойник. Разбойник, който краде идентичността й… — Замълча, за да даде време на събеседничката си да оцени метафората, после добави: — Събрани на едно място, двеста хиляди ХИВ частици са трудно различими с просто око. Всяка от тях е силно резистентна, на практика почти неразрушима, но за да живее, тя се нуждае от прецизно балансирана смес от протеини, соли, захари и — най-важното, от точно определен pH-фактор. Минимално предозиране на една от тези съставки или малък недостиг, и хоп — вирусът загива.
— Предполагам, че тук ще стане въпрос и за мен.
— О, да. Топлокръвните млекопитаещи. Техният организъм е особено подходящ за ХИВ. Вирусът намира отлична среда за размножаване в мозъчната тъкан, костния мозък, цервикалните клетки, семенната течност, мукозните мембрани и вагиналните секрети. Но любимата му плячка са кръвта и лимфата.
Показалецът му се насочи в гърдите на болната.
— Също като вас, мис Уолд, вирусът иска да оцелее.
Погледът му се премести върху будилника, поставен на шкафчето до леглото. О’Конър и двамата му сътрудници пазеха отвън. Беше избрал да проведе разговора тук, защото беше сигурен, че никой няма да му попречи. Камил Ревин го беше информирал, че охраната се сменя веднъж седмично. Членовете на Свещения отряд не обичаха това място и идваха тук само когато им беше ред да дежурят. Всички го възприемаха като поредната странност на Ирина Зовастина.
— Сега идва ред на най-интересното — продължи монолога си той. — ХИВ вирусът въобще не би трябвало да оцелее във вашия организъм, защото в кръвта ви има твърде много клетки, които се борят с инфекциите. Но той е възприел тактиката на партизанска война, играейки си на криеница с белите кръвни телца. Научил се е да се крие на места, които остават встрани от проверката на тези „стражи“.
Замълча за момент, след което тихо добави:
— Лимфните възли. Топчета с големината на грахово зърно, разпръснати на различни места в организма. Те изпълняват ролята на филтри, които улавят нежеланите гости и ги предават на белите кръвни телца. Лимфните възли са лъвската клетка на вашата имунна система, най-малко вероятното убежище за ретровируса. Но той избира именно тях. Смайващо, нали? ХИВ вирусът съумява да дублира протеиновата обвивка на лимфните възли, която организмът произвежда по нормален начин. И се скрива в нея, буквално под носа на имунната система. Там той търпеливо превръща лимфните възли в свое подобие и ги кара да забравят задълженията си за борба с инфекциите. Този процес продължава с години. В крайна сметка възлите се подуват и разпадат, след което ХИВ вирусът свободно нахлува в кръвоносната система. Именно това обяснява продължителния латентен период между заразяването и развитието на болестта.