Зовастина изчака Виктор да се отдалечи и впери блеснали очи Торвалдсен.
— Нима нямам правото да защитавам своята държава? — остро попита тя.
— Паднали в мрежа опасна, която най-здраво улавя, жертва и плячка дано да не станете на враговете! После те лесно ще сринат и вашия град многолюден.
— Цитираш „Илиада“. Това са думите на Сарпедон, отправени към Хектор. Явно си отделил доста време да ме проучваш. Но нека и аз ти предложа един цитат: Храброст на нас не ще липсва, доколкото имаме сили — никой свръх своята мощ не воюва, макар и да иска.
— Ти нямаш намерение да защитаваш каквото и да било. Напротив — готвиш се за атака. Зоонозите, за които споменах, са нападателни оръжия. Които вероятно ще използваш срещу Иран, Афганистан, Пакистан и Индия. Тези страни са били покорявани само от един човек: Александър Велики. Но дори той ги е задържал съвсем кратко време. Всички агресори след него са претърпели провал, включително американците в Ирак. Ти обаче си обладана от амбицията да ги надминеш, госпожо върховен министър.
Зовастина беше изправена пред сериозен проблем с изтичането на информация. Трябваше час по-скоро да се прибере у дома, за да го разреши.
— Ти искаш да постигнеш това, което е постигнал Александър, но в обратен ред. Не Западът ще покори Изтока, а обратното. Първо ще завладееш съседите си, надявайки се, че Западът няма да ти попречи, защото те възприема като приятел. Но това ще бъде само началото, нали? Ти имаш апетити към Близкия изток и цяла Арабия. Притежаваш достатъчно петрол, защото в някогашния Казахстан има огромни залежи. Но го продаваш евтино, главно на Русия и Европа. Затова ти е нужен нов източник, който ще ти осигури по-голямо влияние в света. Всичко това може да стане възможно благодарение на твоите зоонози. С тяхна помощ можеш да унищожиш всяка страна, да я поставиш на колене за броени дни. По принцип никоя от бъдещите ти жертви не умее да води война. Затова, когато вирусите си свършат работата, те ще бъдат практически беззащитни.
— Има голяма вероятност Западът да приветства подобна промяна — каза Зовастина, продължавайки да го държи на мушка.
— Не, ние предпочитаме дяволите, които познаваме — поклати глава Торвалдсен. — И не мразим арабите, въпреки че много от тях ни възприемат като враг.
Показалецът му се насочи към гърдите й.
— Ти си техният истински враг!
Малоун слушаше с напрегнато внимание. Торвалдсен не беше глупак и очевидно имаше причини да предизвиква Зовастина. Появата му беше крайно необичайна. За последен път беше пътувал в чужбина миналата есен до Австрия. И ето че внезапно се появява тук, в италианската базилика в малките часове на нощта, за да играе по нервите на един въоръжен деспот.
Проследи с очи Виктор, който излезе от олтара и се насочи към южното крило, над което Касиопея беше заела позиция. Главната му грижа в момента бе стълбището на пет-шест метра от него, по което се слизаше на централната пътека. Вероятно и от неговата страна, в северното крило, също имаше подобно стълбище. Средновековните строители са обичали симетрията. В момента се намираше между голи стени, заобиколен от произведения на изкуството, гоблени и картини, подредени в стъклени витрини или върху маси. Една сянка се появи върху осветените стъпала, танцувайки по мраморните стени. И бързо се уголеми.
Някой от охраната на Зовастина се качваше. Право към него.
53
Стефани последва монсеньор Мичънър по страничен коридор, който водеше към църковните канцеларии. В една от тях я чакаше Едуин Дейвис, седнал под портрет на папата в тежка рамка.
— Още ли имаш желание да ми сриташ задника? — попита той.
Тя беше прекалено уморена, за да подклажда огъня.
— Какво търсиш тук?
— Опитвам се да предотвратя една война.
Никак не й се слушаха глупости.
— Вероятно си наясно, че в храма могат да възникнат проблеми.
— Точно по тази причина не си там.
Започва да й просветва.
— Ще отречете да имате нещо общо с Малоун и Касиопея, а?
— Нещо такова. Нямаме представа какво може да направи Зовастина, но аз не желая в бъркотията да се замесва и шефът на проекта „Магелан“.
Тя се обърна към вратата.
— На твое място бих останал тук — подхвърли Дейвис.