Трябваше да помисли и какво щеше да прави с трупа.
Нямаше правила за справяне с извънредни ситуации като тази и той трябваше да импровизира. За щастие строителите на станцията предвидливо бяха изградили и пещ за изгаряне на опитните животни. Но тя беше твърде малка, за да побере човешко тяло, и той трябваше да измисли нещо.
— Виждам ангелите! — разнесе се крясъкът на Истън. — Те са тук, навсякъде!
Винченти се обърна и влезе обратно. Колегата му беше ослепял. Не беше сигурен дали треската беше разрушила ретината му, или това се дължеше на някаква вторична инфекция.
— Господ е тук! Ето, виждам го!
— Да, Чарли. Разбира се, че го виждаш.
Потърси пулса му. Кръвта лудо блъскаше в сънната му артерия. Наведе се да чуе и сърцето, което биеше като барабан. Кръвното налягане беше паднало до критичната граница, а температурата му продължаваше да надвишава трийсет и девет градуса.
— Какво да кажа на Господ? — прошепна Истън.
— Кажи му „здравей“.
Винченти придърпа един стол. Краят дойде двайсет минути по-късно, спокоен и безболезнен. Просто един последен дъх. Дълбоко и продължително поемане на въздух, без издишване. Той отбеляза датата и часа в дневника и после взе кръвна и тъканна проба. След това уви тялото в тънкия матрак и мръсните чаршафи, изнесе го от стаята и го внесе в съседната постройка. Там вече го чакаха скалпел и хирургически трион. Винченти си сложи чифт дебели гумени ръкавици и отряза краката от торса. Мършавата плът се режеше лесно, костите бяха трошливи, а мускулите имаха съпротивлението на варено пиле. Ампутира и ръцете, след което пъхна крайниците в пещта. Равнодушно изчака пламъците да ги погълнат, след което дойде ред на трупа и главата, които влязоха през металната вратичка, без да се налагат допълнителни операции. Последваха ги нарязаният на четири окървавен матрак, чаршафите и ръкавиците.
Той затръшна вратичката и се измъкна навън. Край. Точка.
Винченти се отпусна на земята и насочи поглед към звездите. Коминът на крематориума чернееше на фона на теменуженото небе. Димът беше напоен със сладникавата воня на човешка плът.
Винченти се изтегна и затвори очи в очакване на съня.
Двайсет и пет години по-късно Винченти все още помнеше този сън. Помнеше горещината и мизерията на ада, наречен Ирак. Далечното, усамотено място, където се намираше станцията. Какви бяха заключенията на комисията на ООН след Войната в Залива? При съществуващите в момента настроения обектите се възприемаха едва ли не като произведения на изкуството, но на практика се оказаха доста архаични. Да, точно така. Но инспекторите на тази комисия не бяха работили там, за разлика от него. Млад и слаб, с гъста коса и много мозък под нея. Талантлив и способен вирусолог. Двамата с Истън заминаха за Таджикистан, където започнаха съвместна работа с руснаците. Лабораторията беше разположена в полите на Памир, далеч от населени места.
Колко вируси и бактерии създадоха? Естествени организми, които можеха да се използват като биологично оръжие. Нещо, което да елиминира врага, но да запази културната инфраструктура. Никакви бомбардировки на населението, никакъв разход на боеприпаси, никакъв риск от радиоактивно замърсяване. Един микроскопичен организъм върши цялата мръсна работа. Обикновен биологичен продукт, който се превръща в гарант за победа.
Критериите за работата им бяха прости и ясни: трябваше да търсят биологично идентифицируеми микроорганизми с бързо действие. Подлежащи на ограничаване, но и с възможност за лечение, което беше най-важното. Стотици щамове бяха отхвърлени по единствената причина, че не можеха да бъдат спрени. Какъв е смисълът да заразиш врага, след като не можеш да предпазиш собственото си население? Отделните образци влизаха в каталога само ако отговаряха на всички четири условия. В крайна сметка бяха открити около двайсет такива.
Винченти нито за миг не бе повярвал на съобщенията в медиите след подписването на Конвенцията за забрана на биологичните и токсичните оръжия от 1972 г., че САЩ се отказват от разработката на биологични оръжия и унищожават целия си наличен арсенал. Военните никога нямаше да зачеркнат десетилетия научноизследователска работа само защото шепа политици са решили, че това е правилният ход. Той беше убеден, че известно количество от тези организми са замразени и надеждно съхранени в тайни военни лаборатории.