Макар все още да не бе споменала за състоянието си, Кристин реши да си замълчи и да се примири с отговора на свещеника.
Тя отиде на тинга заедно с мъжете. Лавранс вървеше с превързана ръка, а лицето на Ерлен беше покрито с рани. Изглеждаше зле, но се шегуваше с външния си вид. Раните не бяха големи и той се надяваше да не го загрозят в сватбения му ден. След Лавранс се изправи да говори той и обеща да дари четири марки сребро за градежа на новата църква, а от името на годеницата си, със съгласието на Лавранс, искал да даде на църковната община парцел от нейната земя.
Наложи се Ерлен да остане в „Йорун“ още седмица заради раните си. Кристин долови промяна в отношението на Лавранс към годеника й. След пожара баща й се държеше по-благосклонно и двамата мъже явно се разбираха чудесно. У Кристин се събуди надежда, че баща й ще обикне зет си Ерлен Никулаусьон и ще прояви снизхождение към двамата млади. Молеше се Лавранс да приеме по-леко истината, когато узнае за прегрешенията им, и опасенията й за неговата реакция да се окажат напразни.
8.
Тази година се случи изключително добра за цялата Северна долина. Изсушиха много сено и го прибраха непокътнато в оборите, а хората се връщаха от пасищата с голям надой от мляко и угоени говеда. Тази година дори нямаше вредители. Житните класове се наляха със зърно както никога досега. Очакваха го да узрее. И времето беше превъзходно. Между празника на свети Вартоломей и Рождество Богородично, когато съществуваше най-голяма опасност от слани, поваля малко дъжд, времето омекна и се заоблачи, а после есенният месец продължи със слънце, вятър и топли, мъгливи нощи. През седмицата след Архангеловден във всички околни села повечето зърно беше прибрано.
В имението „Йорун“ цареше трескава подготовка за пищната сватба. През последните два месеца Кристин, затрупана с работа от ранно утро до късна вечер, нямаше много време да се тревожи за друго, освен за ежедневните си задължения. Усещаше, че гърдите й наедряха, а малките й светлочервени зърна потъмняха и станаха болезнено чувствителни към студения въздух сутрин. Но щом се раздвижеше и се стоплеше от работата, неразположението й минаваше и тя мислеше само какво трябва да свърши до края на деня. Изправеше ли се да си почине, усещаше колко тежко е това в утробата й, но по нищо не й личеше, че не е празна: беше все така слабичка и стройна. Понякога поглаждаше замислено дългите си, все още изящни бедра, но без да съжалява за зараждащия се в нея живот. От време на време я спохождаше и приятно, гъделичкащо очакване. След месец-два щеше да усети движенията на детето си. А тогава вече щеше да се намира в „Хюсабю“. Ерлен сигурно щеше да се зарадва. Затвори очи и захапа годежния си пръстен. Пред очите й изплува лицето на любимия, пребледняло от вълнение, както го помнеше от вечерта на годежа им. В атмосфера на тържествена сериозност Ерлен произнесе високо и ясно:
— Нека сам Бог и всички присъстващи са ми свидетели, че аз, Ерлен Никулаусьон, се сгодявам за Кристин Лаврансдатер по повелите на Бога и на хората при договорените пред тези мъже условия. Ти ще бъдеш моя съпруга, а аз — твой съпруг, докато смъртта ни раздели, ще свием семейно гнездо и ще зачитаме Божиите и светските закони за нашия свещен съюз.
Кристин тичаше през двора от къща в къща, но изведнъж се спря. Тази година скорушата бе натежала от плод, значи през зимата ги очаква много сняг. Слънцето огряваше бледите ниви, където ожънатото жито бе събрано на купи. Дано времето се задържи такова до сватбата.
Лавранс настоя дъщеря му да се венчае в църква. Решиха да извършат обручението в параклиса на „Сюнбю“. В събота тръгваше сватбеното шествие, което щеше да мине през планината до Воге, хората да пренощуват в „Сюнбю“ и в околните имения и да се върнат в неделя след церемонията. А след вечерня, когато почивните дни се смятат за приключили, щяха да отпразнуват сватбата и Лавранс да даде дъщеря си на Ерлен. След полунощ младоженците щяха да се оттеглят за първата си брачна нощ.
В петък следобед Кристин стоеше на чардака и наблюдаваше задаващата се от север група конници, които минаха покрай обгорялата църква на склона. Бяха Ерлен и сватбарите му. Кристин напрегна очи, за да го разпознае сред множеството. Невестата и женихът не биваше да се виждат преди щастливото събитие.