— Сигурно е останала на носа, откъдето тръгнахме с лодка за Вейой — равнодушно отвърна Ерлен. — Изобщо не допусках, че е толкова спешно да я върнем веднага. Нали разбирате, скъпи татко, пътуването през долините беше дълго и тежко и когато стигнахме до фиорда, никой от хората ми не пожела да измине втори път същото разстояние с каруцата, а после и през планината на север от Тронхайм. Реших да оставя нещата така…
— Дяволът да ме премести оттук, ако съм чувал подобна глупост — сопна се Лавранс. — Що за ред цари в дома ти? Ти ли заповядваш на слугите си къде да отидат, или те се разпореждат според желанията си?
— Вярно е, у дома не всичко е както трябва — вдигна рамене Ерлен. — Ще наредя да ви докарат каруцата, когато с Кристин минем от там. Скъпи ми татко — обърна се той към Лавранс с усмивка и протегна ръка, — бъдете сигурен, че след като Кристин се превърне в стопанката на „Хюсабю“, ще настъпи пълна промяна и в порядките, и в мен. Оплесках нещата с тази каруца, но ви обещавам това да е последната ми грешка. Повече няма да ви давам повод да се оплачете от мен.
— Скъпи Лавранс — умолително подхвана Борд Петершон, — не се сърдете на зет си заради такава дреболия.
— Можем да поспорим дали е дреболия, или не — възрази Лавранс, но се примири и стисна ръката на Ерлен.
След малко Лавранс си тръгна и всички гости в „Лаугарбрю“ отидоха да спят.
В събота по пладне жените и девойките бързаха да подготвят леглото на младоженците в старата спалня и да пременят невестата.
Рагнфрид избра тази спалня, защото другата, по-голямата, й трябваше за гостите. Когато Кристин беше малка, спяха там. Тогава Лавранс още не бе построил голямата къща. Сега и зиме, и лете живееха там. Малката спалня беше подходяща за младоженците и по друга причина. Намираше се в най-красивата постройка в имението. Лавранс я постегна, когато дойдоха да живеят тук. Преди това представляваше жалка съборетина. Сега и отвън, и отвътре беше облепена с изящни дърворезби, а понеже стаята на горния етаж не беше никак голяма, лесно я разкрасиха с килими и кожи.
Накрая отрупаха брачното ложе с копринени възглавници, а около него окачиха черги като платна на лодка. Над кожите и завивките разстлаха бродирани копринени кърпи. Заедно с няколко жени Рагнфрид окачи вълнени пана на стените и нареди възглавнички по пейките.
Кристин седеше на стол, донесен от всекидневната. Беше облечена в яркочервената си булчинска рокля, закопчана на гърдите с големи брошки, които затваряха и яката на жълтата копринена риза. Върху ръкавите на ризата блестяха златни гривни. Около кръста й неколкократно бе омотан сребърен колан, а на шията й висяха множество гердани. Най-отгоре сияеше старият златен ланец от баща й с големия реликвен кръст. Ръцете на Кристин, отпуснати в скута й, бяха отрупани с пръстени.
Осхил стоеше зад стола и решеше гъстата й златиста коса.
— Утре за последно ще я разпуснем по раменете ти — усмихна се тя и уви около главата на Кристин червените и зелени копринени ленти, предназначени да поддържат короната.
Жените наобиколиха невестата. Рагнфрид и Юрид от „Скуг“ взеха от масата тежката невестина корона, цялата позлатена; по върховете на зъбците й се редуваха кръст и детелина. По обръча бяха прикрепени планински кристали.
Сложиха короната върху главата на Кристин. Рагнфрид изглеждаше бледа, а ръцете й трепереха.
Кристин се изправи бавно. Боже, колко тежеше цялото това злато и сребро! Осхил я хвана за ръка и я заведе до голям съд с вода, а сватбарките отвориха вратата, та в стаята да влезе слънчева светлина.
— Огледай се, Кристин — подкани я Осхил и девойката се наведе над съда.
Във водата изплува бледото й лице, толкова близо, че видя дори златната си корона. Около главата й се носеха множество светли и тъмни петна. В нея се пробуди спомен за нещо преживяно и й премаля. Опря се върху ръба на съда. Осхил бързо хвана ръката й и заби нокти в плътта й. Кристин изпита силна болка, но това й помогна да се съвземе.
Откъм моста долитаха звуци на бронзов рог. От двора известиха, че младоженецът пристига заедно със свитата си. Жените изведоха Кристин на чардака.
На двора гъмжеше от накичени с празнични оглавници коне и пременени хора. Ярките одежди сияеха на слънчевата светлина. Кристин плъзна поглед над събралото се множество и се взря в долината. Родният край се къпеше в светлина и тишина. Над спусналата се прозрачна синкава мъгла се извисяваха сиви планини, на места почернели от гори. Слънчевата светлина струеше от безоблачното небе и обливаше долината.